ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
София, 05. март 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7026 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1302/25.03.2014 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 729/2013, с което е потвърдено решение № 490/01.02.2013 на Разложкия районен съд по гр.д. № 722/2011в частта в която е уважен предявеният иск за признаване незаконността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. К. Р. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос поражда ли действие едностранното изявление на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако не е налице основанието за това, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата М. А. Т., представляван от адв. К. Г. от Б. я оспорва, като счита, че поставеният въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика в решение № 87/11.05.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 219/2011, че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението и поражда правен ефект – трудовото правоотношение се прекратява.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „продавач – консултант”. С едностранно изявление от 31.05.2010 г., получено от ответника на 14.06.2010 г. ищцата е прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Трудовият договор е прекратен независимо от това, че в действителност работодателят не е забавял изплащането на заплатата й. При тези обстоятелства уволнението със заповедта от 16.08.2010 г., получена от ищцата на 17.08.2010 г. е незаконно, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено на друго основание.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената в решение № 87/11.05.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 219/2011 задължителна съдебна практика, че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението и поражда правен ефект – трудовото правоотношение се прекратява; и в решение № 289/18.11.2014, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1289/2014, че както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.
На ответницата по касацията М. А. Т. следва да бъде присъдена сумата 250,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1302/25.03.2014 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 729/2013.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на М. А. Т. от Я. сумата 250,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.