Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 06.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 7282 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. П. срещу въззивно решение № 297 от 17.06.2014 г. на Плевенски окръжен съд, г.о., по гр.д. № 325 /2014 г., с което е потвърдено в една част решение № 1910 от 22.11.2013 г. по гр.д. № 7708 /2011 г, с което е допусната делба на седем земеделски имота – ниви, изоставени трайни насаждения и зеленчукови култури в землището на [населено място], Плевенска област, придобити по наследство и решението е отменено в друга част, с която са определени делбените части на страните, като вместо това са определени други делбени части.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна С. П. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Д. Й. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел следното: Доброволна делба от 08.07.2008 г., извършен между наследниците на И. П. К. – син на общия наследодател П. К. К., е нищожна, т.к. е извършена без участието на всички наследници – на колена (дъщеря Г. и син Д. – осиновен от брата на баща му Г. К. Ц.). Възражението на И. и Л. П. за придобивна давност за имотите, които са придобили в дял по тази делба е неоснователно, т.к. не са изтекли 10 години (доброволната делба, посочена като основание на владението, е нищожна), а дори и 5 години от 08.07.2008 г. до предявяването на иска на 05.12.2011 г.. Възражението за присъединяване на владението им към владението на техния дядо И. П. К. не е въведено своевременно с отговора на исковата молба (отговорът е на л.102 и началният момент е посочен този на доброволната делба 08.07.2008 г.), но и е неоснователно : наследодателят (И.) не е владял и дяловете на останалите, починал през 1995 г., преди да бъдат въведени в имотите, които са възстановени в нови граници. Наследниците на Г. П. Л. са на общо основание наследници на П. К. К., когото наследяват чрез майка си и следва да участват в делбата. Твърдението, че възстановените земи са били собственост само на сина на общия наследодател И. П. К. не е установено от наследниците му в спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, в делбата такъв иск не може да бъде предявен за съвместно разглеждане.. Разпореждане след нищожна делба на нива от 28.481 дка и след преобразуването на имота чрез разделянето му на два самостоятелни имота е относително недействително, но никой от останалите наследници не се е позовал на тази недействителност и не е поискал прогласяването и на основание чл.76 ЗС. До делба следва да бъдат допуснати двата имота, образувани чрез разделянето и в делбата следва да участва купувачът П. В. Р..
В. съд е приел за неправилен само изводът на първоинстанционния съд относно делбените части : наследодателят е имал три деца и всяко от тях получава по 1 /3 от наследството му. В. съд е определил делбените части на всеки от наследниците.
След указания от въззивния съд жалбоподателят е извел следните материалноправни въпроси
1. Следвало ли е ищецът да предяви самостоятелен иск по чл.75,ал.2 ЗН вр. чл.26,ал.2 ЗЗД, като предпоставка за допускане на делбата, или инцидентен такъв в самото производство.
Има ли право съдът да допусне делба на процесните имоти без преди това в диспозитива на решение да е провъзгласил (прогласил) договора за доброволна делба на тези имоти за нищожен на основани чл.75,ал.2 ЗН вр. чл.26,ал.2 ЗЗД, предвид обстоятелството, че този договор изключва наличието на съсобствени имоти.
Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и същевременно, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 1 /19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и с решение от 08.04.2013 г. по гр.д. № 7773 /2013 на Р., за което се твърди, че с него е прието, че в делбеното производство може да се предявява установителен иск за нищожност.
Първата част от въпроса не е обуславяща – без значение е дали ищецът е имал правна възможност да иска прогласяване на нищожността на доброволна делба извън делбеното производство. В. съд не е приел, че е предявен иск за нищожност на договор за доброволна делба, не се е произнесъл по такъв иск и не е следвало да се произнася по такъв иск. Поради различните хипотези, не е налице противоречие с посоченото решение на Р..
От значение за спора е, дали нищожността на доброволна делба на процесните имоти (или част от тях), извършена между част от сънаследниците, може да се установи инцидентно в делбеното производство. Въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, която приема, че може. Към това следва да се добави и че нормата на чл.75,ал.2 ЗН е императивна и за приложението и въззивният съд следи служебно. Такова е разрешението на т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 4 /2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Втората част от въпроса е обуславяща. В. съд е разрешил въпроса в съответствие с установената практика, че със съдебното решение (с диспозитива) съдът се произнася по предявените искове (по спорното материално право – в случая по иска за съдебна делба), а не по преюдициални правни въпроси, които не са предявени чрез искове.
Твърдението за разрешение на въпроса в противоречие с ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС е неоснователно, т.к. в това тълкувателно решение не е прието разрешение на изведения въпрос за нищожност на съдебната делба по чл.75,ал.2 ЗН, а на въпроси, свързани с недействителността по чл.76 ЗН.
Жалбоподателят не сочи съдебна практика, в която да е прието предлаганото от него разрешение – че съдът следва да се произнася с отделен диспозитив по преюдициалния въпрос за нищожност на съдебна делба на основание чл.75,ал.2 ЗН, за чието прогласяване не е предявен отделен иск.
Не са обосновани предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, така, както са установени в т.4. на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС : самият жалбоподател твърди, че по въпроса има съдебна практика (тълкувателно решение № 1 /19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС), същевременно не обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на закона, нито обосновава, че сочената от него съдебна практика е създадена поради неточно тълкуване на правна норма, нито обосновава изменения на законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването и.
2. процесуалноправен въпрос: следва ли съдът служебно да конституира трето лице – приобретател въпреки, че липсва предявен иск по чл.76 ЗН, третото лице явява ли се необходим другар или делото продължава между сънаследниците предвид обстоятелството, че на този етап от производството предметът на разпоредителната сделка не се паднал в дял на неговия наследодател
Този въпрос не е обуславящ, ищецът сам е поискал конституирането на този ответник (молба л.118 и конституиране).
Поради изложеното следва да се приеме, че наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК не са осъществени.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна С. П. Ж. за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък за разноски (л.50) и чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство (л.49). Искането на адв. И. Ц., назначен за процесуален представител на Д. Й. К., за присъждане на разноски е основателно за сумата 400 лева, съгласно определеното в уведомителното писмо на л.303 по делото.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 297 от 17.06.2014 г. на Плевенски окръжен съд, г.о., по гр.д. № 325 /2014 г.,
Осъжда Л. Т. П. да заплати на С. П. Ж. сумата 300 (триста) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда Л. Т. П. да заплати на Върховния касационен съд сумата 400 (четиристотин) лева за възнаграждение на адв. И. Ц., назначен за процесуален представител на Д. Й. Кондоровски, за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.