5
определение по ч.гр.д.№ 932 от 2015 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 06.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдията Теодора Гроздева ч.гр.д. № 932 по описа за 2015 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 132890 от 11.11.2014 г., подадена от [фирма], Л. Т. П., Б. Д. Паунова-Т. и С. А. С. срещу определение № 21955 от 28.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 16338 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-д въззивен състав, с което е потвърдено определение от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 45153 от 2012 г. на Софийския районен съд, 29 състав за връщане на исковата молба на жалбоподателите, по която е било образувано делото на СРС и за осъждането им да заплатят на етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица] разноски в размер на 300 лв.
Като основания за допускане на касационното обжалване на определението на СГС се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателите задължителна и незадължителна практика на ВКС – определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 2739 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 1163 от 20.10.2008 г. по гр.д.№ 5295 от 2007 г. на ВКС, ГК, П. г.о. и решение № 456 от 11.07.2008 г. по т.д.№ 157 от 2008 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. Освен това, според касаторите от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. С какво мнозинство от идеалните части на съсобствениците следва да бъде взето решение на ОС на ЕС, с което се сключва договор с трето лице за извършване на ремонт на общите части на сградата срещу поемане на задължение от страна на етажната собственост за поставяне на рекламни пана по протежение на целите фасади на сградата при положение, че фирмата- изпълнител има право да нарушава целостта на стените на сградата, да поставя скелета и рекламни пана, които чувствително намаляват наличието на дневна светлина, касаещо всички собственици, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.2, т.1, предл. последно, т.5 и т.6 от З., 2. Какво следва да бъде мнозинството при изложените в първия въпрос фактически обстоятелства, когато с посочения договор приходите от реклама са изцяло в полза на фирмата-изпълнител, както и когато в договора не се предвиждат реални гаранции и обезпечение за точното му изпълнение и евентуалните вреди, които могат да настъпят при експлоатацията на сграда във връзка с осъществяваната рекламна дейност, в противоречие с интересите на всички собственици на сградата, 3. Следва ли да бъде приложим предвидения в чл.40, ал.2 З. 30-дневен срок за обжалване на решенията на ОС на ЕС при положение, че обжалващият собственик не е бил надлежно уведомен за провеждането на ОС на ЕС и е нямало възможност да знае за решенията на ОС и при положение, че останалите собственици знаят, че той не живее постоянно в сградата и разполагат с данни за контакт с него, или установеният срок е преклузивен и след изтичането му решенията на ОС не могат да бъдат обжалвани, независимо дали процедурата по чл.13 и чл.16, ал.7 от З. е спазена и 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и аргументи, изложени от страната по спора.
В писмен отговор от 23.12.2014 г. пълномощникът на ответниците по частната жалба- етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица] оспорва жалбата. Претендира за направените по настоящото дело разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о., като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/ и в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Тъй като е срещу въззивно определение, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на това определение може да бъде допуснато само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая няма основание за допускане на касационното обжалване на определението на СГС поради следното:
1. Обжалваното определение не противоречи на посочената от жалбоподателите съдебна практика: В определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 2739 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че когато етажният собственик е бил представляван в общото събрание от упълномощено от него лице, съгласно приложимата към случая редакция на чл.16, ал.7 във връзка с чл.13, ал.5 З. /преди изменението на закона с ДВ бр.57 от 2011 г./ решението на общото събрание на ЕС би следвало да му бъде съобщено чрез този пълномощник. Това определение на ВКС няма отношение към настоящия казус, при който оспорваното решение на ОС на ЕС е от 17.05.2012 г., поради което за съобщаване на това решение приложима е разпоредбата на чл.16, ал.7 З. в редакцията й след изменението на закона с ДВ бр.57 от 2011 г., която предвижда, че във всички случаи решението на ОС се съобщава на етажните собственици чрез поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сграда съобщение за изготвянето на протокола от общото събрание.
В решение № 1163 от 20.10.2008 г. по гр.д.№ 5295 от 2007 г. на ВКС, ГК, П. г.о. и в решение № 456 от 11.07.2008 г. по т.д.№ 157 от 2008 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. е прието, че съдът е длъжен да обсъди доводите на страните. И двете решения разглеждат процесуален въпрос, свързан с приложението на ГПК от 1952 г. /отм./ и поради това са напълно неотносими към настоящия казус, по който приложим е новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., в който съществено са променени правомощията на въззивната инстанция /въведен е непълен, вместо съществуващия по отменения ГПК пълен въззив/.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато по посочения от касатора въпрос липсва правна уредба или правната уредба е неясна, поради което се налога прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на закона или когато липсва съдебна практика или съществуващата такава се нуждае от корегиране поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия.
В настоящия случай първият, вторият и четвъртият поставени от касаторите правни въпроси /1. С какво мнозинство от идеалните части на съсобствениците следва да бъде взето решение на ОС на ЕС, с което се сключва договор с трето лице за извършване на ремонт на общите части на сградата срещу поемане на задължение от страна на етажната собственост за поставяне на рекламни пана по протежение на целите фасади на сградата при положение, че фирмата- изпълнител има право да нарушава целостта на стените на сградата, да поставя скелета и рекламни пана, които чувствително намаляват наличието на дневна светлина, касаещо всички собственици, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.2, т.1, предл. последно, т.5 и т.6 от З., 2. Какво следва да бъде мнозинството при изложените в първия въпрос фактически обстоятелства, когато с посочения договор приходите от реклама са изцяло в полза на фирмата-изпълнител, както и когато в договора не се предвиждат реални гаранции и обезпечение за точното му изпълнение и евентуалните вреди, които могат да настъпят при експлоатацията на сграда във връзка с осъществяваната рекламна дейност, в противоречие с интересите на всички собственици на сградата, 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и аргументи, изложени от страната по спора/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение. В него СГС не се е произнесъл по съществото на спора- за законосъобразността на решенията на ОС на ЕС от 17.05.2012 г., а е потвърдил определение на СРС, с което по същество е прекратено делото поради подаване на молбата за отмяна на решението на ОС на ЕС след изтичане на посочения в чл.40, ал.2 З. преклузивен срок.
Третият поставен въпрос /следва ли да бъде приложим предвидения в чл.40, ал.2 З. 30-дневен срок за обжалване на решенията на ОС на ЕС при положение, че обжалващият собственик не е бил надлежно уведомен за провеждането на ОС на ЕС и е нямало възможност да знае за решенията на ОС и при положение, че останалите собственици знаят, че той не живее постоянно в сградата и разполагат с данни за контакт с него, или установеният срок е преклузивен и след изтичането му решенията на ОС не могат да бъдат обжалвани, независимо дали процедурата по чл.13 и чл.16, ал.7 от З. е спазена/ е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /обусловил е изводите на съда в обжалваното определение/, но не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е свързан с тълкуване на неясна или непълна правна норма. Нормите на чл.40, ал.2 З. и на чл.16, ал.7 от същия закон /след изменението с ДВ бр.57 от 2011 г./ са пределно ясни и точни и не предвиждат различен начин на уведомяване на етажните собственици за решенията на ОС на ЕС, с оглед на това дали тези етажни собственици живеят постоянно в сградата или не.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по частната жалба направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 500 лв.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21955 от 28.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 16338 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-д въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], Л. Т. П., Б. Д. Паунова-Т. и С. А. С. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], № 13А, ет.1, ап.3, чрез адв.Н. Р. да заплатят на етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя на УС Е. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, чрез адв.М. К. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева:, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 . 2.