О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 129
София 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 289/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. А. М. и К. А. М. чрез пълномощниците си адв. Г. Ю. и Л. П. са обжалвали въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 2507 от 11.06.2014г. по гр.д.№ 273/2014г. по допускане на делбата.
Ответницата С. Д. С. чрез пълномощника си адв.М А. е подала отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, защото поставените въпроси по чл.280 ал.1 ГПК от касаторката са разрешени не с обжалваното решение, а с предходно влязло в сила решение между същите страни.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Благоевградския районен съд № 217/10.01.2014 г. по гр.д. № 2049/2012 г. , с което е допусната делба на сградата, построена в УПИ X., пл.№ 5151, кв.27 по плана на ІІІ-ти микрорайон на [населено място] , заснета по кадастралната карта с идентификатор 04279.610.1.1, построена в ПИ с идентификатор 04279.610.1, на два етажа, със застроена площ от 204 кв.м. и предназначение сграда за култура и изкуство при части за С. Д. С. 22478.10 /74272.40 ид.ч., за А. А. М. 37136.20/74272.40 ид.ч. и за К. А. А. с 14658.10/74272.40 ид.ч.
В. съд е приел, че правата на съделителите са установени с влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 79 от 30.08.2007 г. по в.гр.д. № 268/2006 г., с което е разгледан иск за собственост , предявен от С. Д. С. против бившия й съпруг К. А. М. и А. А. М. и е признато, че тя притежава 22 478.10/74272.40 ид.ч. от сградата . Поради силата на пресъдено нещо на това решение, съдът е счел за неоснователни доводите на въззивниците К. А. М. и А. А. М. , че делбата следва да бъде допусната само между тях, а С. Д. С. да бъде изключена от делбата.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят следните въпроси: 1. С построяването през време на брака на самостоятелна сграда в поземлен имот, собственост между един от съпрузите и трето лице, другият съпруг придобива ли самостоятелно право на собственост върху постройката; 2. С построяването през време на брака на самостоятелна сграда в поземлен имот, съсобствена между един от съпрузите и трето лице, придобива ли другият съпруг самостоятелно право на собственост върху постройката в дела на съпруга си; 3. Чия е собствеността върху сградата, когато същата е построена върху поземлен имот , собственост на единия съпруг и трето лице; 4. Противопоставим ли е на трети лица регламентираният с чл.19 ал.1 СК /отм./ принцип на придобиване на вещи и права върху вещи общо от двамата съпрузи в резултат на съвместен принос на трети лица, в случая на съсобственика на поземления имот, върху който е построена сградата. 5. В делбения процес подлежи ли на самостоятелно доказване придобивният способ, въз основа на който всеки един от съделителите претендира правото на собственост върху делбеното имущество.
Въпросите не са обуславящи за делото, защото съдът не ги е разглеждал поради недопустимост да пререшава спора по гр.д.№ 268/2006г. на Благоевградския окръжен съд. Изводът на съда е съобразен със задължителната практика на ВКС по тълкуване на разпоредбите на чл.297 и чл. 299 ГПК, съгласно които решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание и този спор не може да бъде пререшаван, освен ако законът постановява друго. С решението по допускане на делбата съдът на основание чл. 344 ГПК установява налице ли е съсобственост, между кои страни, при какви права и за кои обекти. Когато същите тези въпроси са разрешени вече с влязло в сила решение, с което по иск за собственост са признати права в съсобствеността на ищеца по това дело, делбеният съд, не може да отхвърли предявеният от него иск за делба, защото това означава да отрече признатите му вече с влязлото в сила решение права т.е. да пререши спора, което чл.299 ГПК забранява. Точно това е приел и въззивният съд и не е разгледал правоизключващите по отношение на правата на С. Д. С. възражения на съделителите К. А. М. и А. А. М. , нито е имал задължение да ги разгледа. Ето защо не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
При този изход на делото на ответницата С. Д. С. следва на основание чл.78 ал.3 ГПК да се присъдят поисканите разноски по представения списък, представляващи платено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 31.10.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 2507 от 11.06.2014г. по гр.д.№ 273/2014г. по допускане на делбата.
ОСЪЖДА К. А. М. и А. А. М. да заплатят на С. Д. С. сумата 600 лв. /шестотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: