О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София 10.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 225/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. В., срещу въззивно решение №8720 от 05.08.2014 г. по гр. дело №15030/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №I.-90-190 от 04.09.2013 г. по гр. дело №25331/2012 г. на Софийския районен съд в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, упражняването на родителските права, режима на личните отношения с родените от брака малолетни деца и тяхната издръжка. Въззивният съд е приел, че страните по делото имат две деца от брака им – Х. Е. М. и И. Е. М., близнаци, родени на 20.10.2008 г. Семейството живее разделено от края на м. август 2012 г., когато жената, заедно с децата останала в [населено място] при брат си, като заживяла заедно с тях в Студентския град, в наета от брат и стая. Дотогава семейството е живеело в [населено място], където били родени децата. По делото е установено, че ответникът е сляп и с двете очи, като различава само силуети. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на Е. Х. М.. Той е имал поведение в нарушение принципа за взаимно уважение между съпрузите. Обиждал и посягал физически на съпругата си, установил и извънбрачна връзка. Отказал да се премести, заедно с ищцата и децата в [населено място], въпреки предварително взетото решение на съпрузите. Според въззивния съд и двамата родители притежават родителска годност и материални условия да полагат грижи и да отглеждат децата си. Упражняването на родителските права трябва да бъде предоставено на майката, която е по-пригодният родител, за да поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца. Тя е отглеждала децата от раждането им и продължава да полага адекватни непосредствени грижи за тях, като разполага с необходимите жилищни, материални и финансови условия, за да отглежда и възпитава децата. Може също така да разчита на подкрепата на своята майка. Тя притежава необходимите родителски качества, проявява загриженост по отношение на проблемите в развитието на децата и търси начини за тяхното разрешаване. Не са доказани твърденията на бащата за лоши възпитателски качества на майката поради неосигуряване на нормални отношения с него, умишлено затрудняване на срещите му с децата и препятстване на контактите му с тях. Това е така, защото самият баща е споделил пред социалния работник в Дирекция социално подпомагане – [населено място], че пътувал редовно до [населено място] и се виждал с децата, съобразно постановените от съда привременни мерки относно личните му контакти с децата.
Ответницата по касационната жалба А. И. М., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това допустимо ли е компетентната дирекция социално подпомагане да не изпълни дадените от съда указания за вида и характера на действията, които трябва да предприеме преди изготвяне на доклада и допустимо ли е съдът да откаже събирането на нови доказателства във въззивното производство за неизпълнението на привременните мерки от майката на децата относно личните контакти с бащата. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е ПП на ВС №1/12.11.1974 г., представени са определения и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №8720 от 05.08.2014 г. по гр. дело №15030/2013 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси не са обусловили крайното решение. Това е така, защото само компетентната дирекция социално подпомагане преценява вида и характера на действията, които трябва да предприеме преди изготвяне на доклада и въззивният съд е приел, че по делото вече са събрани доказателства за изпълнението на привременните мерки от майката на децата относно личните контакти с бащата.
Въпреки изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото не са представени банкови документи, удостоверяващи плащането по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение от 800 лв. – ТР№6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8720 от 05.08.2014 г. по гр. дело №15030/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.