О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София 10.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 40/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Х. К., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. К., срещу решение №844 от 30.04.2014 год. по гр. дело №2938/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №3464 от 14.05.2013 г. по гр.дело №446/2011 год. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и Н. Е. Г., [населено място], с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, травми и страдания от телевизионни предавания – репортаж, излъчен на 18.09.2010 г.; репортаж – отговор, излъчен на 21.09.2010 г.; репортаж, излъчен на 25.12.2010 г., както и публикация в брой 61 от 25.10.2010 г. във в. „У.”. Въззивният съд е приел, че на 18.09.2010 г., в предаването на „Н. т.” „К.” е излъчен репортаж на Н. Е. Г., която е в трудово правоотношение с [фирма], със заглавие „Една година възрастна жена живее заключена в апартамента си”.
Възрастната жена е Н. Г. И. – майка на ищцата. В репортажа са излъчени изложените от възрастната жена обстоятелства, че е заключена и лишена от възможността да излезе от жилището; да се разхожда в двора на къщата и да се радва на слънчевите лъчи; да общува със съседите си; лишена е от телефон, както и от телевизор, с който да разнообразява своето ежедневие.
С репортажа, излъчен на 21.09.2010 г., като право на отговор на ищцата, тези обстоятелствата са потвърдени.
В. „У.”, в брой 61 от 25.09.2010 г., позовавайки се предаванията на „Н. т.” и оповестените факти за живота на Н. И., както и на обясненията на дъщерята в отговора, е публикувал статия, озаглавена „Професорка от Б. държи майка си под ключ цяла година”.
По повод излъчените два телевизионни репортажа, на 04.10.2010 г. е сключен договор за доставка на социални услуги между общинско предприятие „Социален патронаж” и Н. И., имащ за предмет предоставяне на ежедневна храна, съобразно предписана диета; осъществяване на социални контакти, развлечения, занимания, участие в културни и други дейности; почистване на жилищните помещения. С репортажа от 25.12.2010 г. е констатирано, че не е променен затвореният начин на живот на възрастната жена. С постановление от 10.12.2010 г., прокурор в Районна прокуратура – София е отказал да образува досъдебно производство по повод подаден от съседите на Н. И. заявителски материал против ищцата за извършено от нея престъпление от общ характер – чл. 137 от НК. Исковете са неоснователни, защото на зрителите, респективно на читателите, са поднесени обективно фактите така, както възрастната жена е пожелала да станат достояние, а именно, че е заключена и лишена от възможността да излиза от жилището. При подготовката на репортажите и тяхното излъчване са спазени установените в Закона за радиото и телевизията изисквания за гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение; защита на личната неприкосновеност на гражданите; недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите; гарантиране на правото на отговор в програмите. На ищцата не са причинени неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с предаванията и публикацията, поради което отсъстват предпоставките, обосноваващи отговорността на тримата ответниците да ги репарират, като заплатят претендираното обезщетение.
Ответниците [фирма], [населено място], и Н. Е. Г., [населено място], оспорват касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това къде е границата между правото на обществото да бъде информирано и правото на личен и семеен живот; може ли един частен случай, който не попада в сферата на обществения интерес, да бъде предмет на телевизионен репортаж и статия във вестник и не се ли търси по този начин само журналистическа сензация; трябва ли разследващата журналистка да прояви достатъчно професионална отговорност при проучване на случая; може ли да има обективно журналистическо разследване ако едни факти се отразяват, а други се премълчават. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №844 от 30.04.2014 год. по гр. дело №2938/2013 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, според която отношението към възрастните хора не е частен случай, а попада в сферата на обществения интерес. Въззивният съд е приел, че с телевизионните репортажи и публикацията във вестника фактите са отразени обективно – така, както възрастната жена е пожелала да станат известни на обществото, без да се търси журналистическа сензация и премълчаване на едни факти за сметка на други.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №844 от 30.04.2014 год. по гр. дело №2938/2013 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.