О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 119
гр. София, 11.03.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2022/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Г. В. от [населено място] срещу решение № 102/13.03.2014 по в.г.д. № 783/2013 на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, постановено на 09.08.2013 г. по гр.д. № 562/2013 г. на РС-Дупница и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за сумата от 11 360 лева-обезщетение за прекратяване на договор за управление без отправено предизвестие.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , изпраща писмен отговор на същата, в която изразява становище за липса на основания за допускане до касация.Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото не се установява да е бил сключен договор за възлагане на управлението на ответното акционерно дружество по смисъла на чл.244 ал.7 ТЗ, поради което и на ищеца в претендираното му качество на управител на основание на този договор не се дължи обезщетение за прекратяване на същия без отправено предизвестие.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до това, дали договорът, на който се основава исковата претенция представлява договор за възлагане на управление по смисъла на чл.244 ал.7 ТЗ и възниква ли за управителя право на обезщетение за прекратяване на същия без отправено предизвестие.
Касаторът се позовава на наличието на чл. 280 ал.1, т.2 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация.
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице основание за допускане на касация, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №72/30.06.2010 г. по т.д. №740/2009 на Първо т.о. на ТК, договорът за възлагане на управление има правната природа на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и следващите от ЗЗД . Следователно при прекратяване на неговото действие, поради оттегляне на поръчката се прилага чл.288 ЗЗД, което изключва право на обезщетение за последващия прекратяването период в размер на възнаграждението уговорено за периода на действие на договора. Доколкото това решение на ВКС дава отговор на втората част от въпроса и обжалваното въззивно решение като краен резултат е в съответствие с него, то липсва основание за допускане до касация. Наличието на казуална практика в противоположен смисъл, предхождаща постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение е без значение, тъй като същата е преодоляна със задължителната практика на ВКС –цит. решение №72/30.06.2010 г. по т.д. №740/2009 на Първо т.о. на ТК/ В тази насока е т.3 от ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г..
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за направата на такива.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/13.03.2014 по в.г.д. № 783/2013 на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.