4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 12.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6121 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Б.-Я., против въззивното решение № 2879 от 10 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 485 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2014 г., с което е отменено решение № 6449 от 9 август 2012 г., постановено по гр.д. № 47 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2012 г. и вместо него е признато за установено спрямо Ч. съществуване на вземането на К. на н.с. в Б. за сумата 10966,02 лева, неплатена част от стойността на установена липса, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички отменителни основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на касатора за заплащане на липса, тъй като необосновано е прието за доказана липса на парични ценности – представени са само предварителни бележки към акт и акт от един лист, които са частни свидетелстващи документи и констатациите в тях нямат обвързваща доказателствена тежест за съда. Твърди се, че за реализиране на пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 2 КТ следва да се осъществи пълно доказване въз основа на първична счетоводна документация, и съставения от работодателя акт, наречен акт за начет, е производен, а не първичен счетоводен документ. Сочи се съществено разминаване в обхвата на ревизирания период, който според отразеното в акта е 1 януари 2007 г. – 31 декември 2009 г., а според вещото лице проверката е обхващала периода 1 януари – 31 декември 2009 г. Твърди се, че не е доказано отчетническото качество на касатора – макар в Статута на териториалните органи на К. председателят на регионалния съвет да е отговорен при съставяне и упражняване на бюджета, неговите задължения се свеждат до организиране, контролиране и отговаряне за стопанисване на предоставеното имущество в региона, както и да изготвя годишния отчет за дейността и финансовото състояние, но неправилно тези правомощия са приети за такива по събиране, съхранение и отчитане на парични ценности. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му в приложното поле на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът К. на н. с. в Б. не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението, след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС, въз основа на указанията на касационния съд за вида отговорност предвид установена липса и съставените акт за касова наличност, акт за начет и предварителни бележки към него и изслушана експертиза, се приема, че е доказана липса. В качеството си на председател на регионалния съвет на К. касаторът е следвало да организира воденето на отчетността по законосъобразен начин със създаване на необходимата първична счетоводна документация и обработването й. Счетено е, че поради заеманата от касатора длъжност са му предавани пари, което е достатъчно, за да се приеме, че е отчетник по смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ – поверявани са му суми, за които няма оправдателни документи, нито се твърди за какво са разходвани, поради което е налице липса, която е и призната от касатора в нарочна декларация, като удръжки от трудовото му възнаграждение са правени до прекратяването му. Прието е, че при констатирана липса, поради наличието на презумпцията за причиняване на щетата от отчетника по небрежност, се предполага и неговата вина и се обръща тежестта на доказване, а причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси.
Поставя се правния въпрос за доказване на твърдяната липса на парични ценности и доказателствената сила на съставения в хода на проверката ревизионен акт (в настоящия случай наименуван „акт за начет” и „предварителни бележки” към него). Твърди се противоречиво разрешаване на правния въпрос с даденото във влязлото в сила решение по гр.д. № 501/2008 г. на окръжния съд в [населено място]. Посоченият проблем не е стоял на вниманието на съда като спорен между страните и не е бил въвеждан от ответника в спора по надлежния ред – с отговора на исковата молба, евентуално с отговора на въззивната жалба. При тези обстоятелства следва да се приеме, че въпросът за доказването на липсата и доказателствената сила на представените от ищеца документи не е обусловил изхода на спора, което съобразно т. 1 на ТР № 182009 г., ОСГТК, препятства допускането на касационното обжалване.
На второ място се пита какви са доказателствата, с които следва да се установи по безспорен начин липсата на материални ценности, въз основа на които да бъде ангажирана имуществената отговорност на отчетника. Този въпрос също не е поставен спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, тъй като подобно питане би станало основа за допускане на касационното обжалване в случай, че съдът беше приел определени доказателства и неприел други, а от друга страна питането касае доказването на имуществена отговорност на отчетника по принцип, без да взема предвид конкретните данни по делото, върху които е изграден крайния извод на съда. Ето защо по този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставя се правния въпрос дали при липсата на първични счетоводни документи и други доказателства, които да потвърдят констатациите в акта (в настоящия случай предварителните бележки към същия) и при наличие на счетоводна експертиза, която е извела заключението си базирайки се на счетоводните записвания на ищеца и на вторични (производни) документи (каквито са касовата книга и аналитичния регистър), е достатъчно извънсъдебното деклариране на съгласие за удръжки на лицето, за да се приеме за установена и доказана липсата по основание и размер. Този въпрос също се основава на невъведено в процеса твърдение за подкрепа на ищцовата претенция с ненадлежни доказателства, от което касаторът прави заключение, че единственото доказателство, взето на практика предвид от съда, е извънсъдебно признание на касатора. Както при отговора на предходния правен въпрос следва да се отбележи, че в първата си част въпросът не взема предвид действително въведените в процеса доводи и възражения на страните по спора, поради което не е обусловил изхода му, а оттам и следва, че не съответства на фактите твърдението за основаване на осъдителното решение единствено и само на декларация на касатора.
На последно място се сочи, че съдът неправилно е решил въпроса за отчетническото качество на касатора. Твърди се, че разрешението на въззивния съд е сторено в нарушение на обвързваща съдебна практика, намерила израз в решение № 252 по гр.д. № 1531/2009 г., ІV г.о. и решение № 493 по гр.д. № 586/2011 г., ІV г.о. И това питане не е поставено в контекста на мотивите на въззивния съд. При преценката на качеството на касатора съдът е извършил тълкуване на относими разпоредби и правила, а правен въпрос по това тълкуване не се поставя. Ако касаторът е искал да постави проблема дали отчетническото качество следва да бъде преценявано само и единствено с оглед въведените с длъжностна характеристика или друг съответен акт на работодателя трудови задължения, то е следвало да направи това с изричен правен въпрос, което в случая не е сторено, поради което по този проблем касационният съд няма възможност да се произнася.
В заключение, тъй като касаторът не е успял да посочи общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, то обжалването не следва да бъде допускано.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2879 от 10 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 485 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: