О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 18.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1403 /14 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 149 от 16. 12.2013 год., по т.д.№ 349/2013 год., с което е потвърдено решение № 218 от 01.07.2013 год., по т.д.№ 602/2012 год. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ТД [фирма], [населено място], иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 102 286.60 лв., представляваща договорна неустойка по чл.9.1 и чл.9.2 от рамков договор № 3/2011 от 13.09.2011 год. и анекс към него № 1/ 13. 09.2011 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че уговорената между страните неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ. Поддържа, че такава е само неустойката, която излиза извън присъщите и функции и извън пределите на нравствената допустимост, към които обективната оценка на икономическата равностойност на съответните престации, дължими от съконтрахентите е ирелевантна , предвид тяхното субективно уравновесяване именно от последните, което е и меродавното.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Анализирайки задължителните за съдилища постановки в ТР № 1/15. 06.2010 год. на ОСТК на ВКС касаторът поддържа, че “обжалваното въззивно решение” е постановено в противоречие с цитираната практика на касационната инстанция.
Според жалбоподателя визираното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е доказано с факта, че изрично в ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС е записано съществуването на противоречие в практиката на съдилищата, вкл. и на отделни състави на ВКС, по приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на така твърдяното противоречие в съдебната практика са цитирани решения на различни по степен съдилища в страната : на Старозагорския районен съд от 25. 07. 2011 год./ без № на делото/; На Пловдивския районен съд от 11. 07. 2012 год., по гр.д.№ 3080/2012 год. и на Бургаския апелативен съд № 31 от 25.03.2013 год., по в.т.д.№ 19/2013 год..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на критериите за селекция по чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК и алтернативно на основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес. Значимият правен въпрос за решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд следва да се изведе от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск. Обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, а не задължително, без жалбоподателят да е посочил този релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос, както и по правни въпроси, различни от изрично формулираните от последния, като касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК е оправомощена единствено да преформулира или доуточни същите, но не и да ги изведе вместо страната, въз основа на съображенията в касационната жалба или съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая в изложението на основанията за достъп до касационен контрол касаторът [фирма], [населено място] не е формулирал правен въпрос, съобразен с критериите, разяснени в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, нито такъв може да бъде изведен от съдържанието му, без да бъде нарушено диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, доколкото същото представлява анализ на правилността на изградените правни и фактически изводи в обжалвания въззивен съдебен акт и съпоставката им с постановките в ТР № 1/12010 год. на ОСТК на ВКС. В този см. изложеното на жалбоподателя представлява вариант на въведените с касационната му жалба касационни оплаквания по см. на чл.281, т.3 ГПК, които дори и да са евентуално основателни, като неотносими към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Що се касае до поддържаните селективни основания, то при отсъствие на конкретно формулиран правен въпрос, за касационната инстанция отсъства задължение да преценява основателността им.
Но дори и да се приеме, че такъв правен въпрос може да бъде изведен въз основа на съдържащите се в изложението на касатора доводи, предвид цитираното ТР № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС и той се свежда до приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД, с оглед на критериите, при които може да се прогласи за нищожна уговорената в търговска сделка компенсаторна неустойка, същият не е разрешен в отклонение от задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК, по т.д.№ 1/2009 год..
За да потвърди първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на настоящия касатор за неустойка в общ размер от 102 286.60 лв. въззивният съд, възприел за правилен постановения краен правен резултат по съображения различни спрямо мотивите на първостепенния съд, е счел за основателно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за нищожност на неустоечната клауза на т..9.1 и т.9.2 от сключения между страните рамков договор за възлагане производство на консерви за износ от 13.09.2011 год., поради противоречието и с добрите нрави. Преценявайки договорните задължения на всяка една от сраните, породени от процесната облигационна връзка, направената от възложителя корекция в хода на изпълнение на задължението относно състава на първоначално произведеното количество консерви, предвид предоставена му от крайния им получател мостра и преустановеното след тази датата изпълнение на договора, решаващият състав на Бургаския апелативен съд е изразил становище, че уговорената компенсаторна неустойка в размер на цената на недоставеното на ищцовото търговско дружество количество консерви създава още към момента на сключване на договора потенциална възможност от неоправдано облагодетелстване на кредитора, тъй като го обезщетява над претърпените от договорното неизпълнение вреди. По този начин договорената между съконтрахентите неустойка, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, излиза извън присъщата и обезщетителна функция, като я превръща в източник на неоснователно обогатяване – предназначение несъответстващо с принципите на справедливост и добросъвестност, особено при липса на заявени от ищеца конкретни вреди от неизпълнението и предвид качеството му на купувач на неизработените изделия.
Следователно произнасяйки се по основателността на предявения иск след извършена самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и е изградил собствени правни изводи пир отчитане вида и характера на поетите задължения по конкретната сделка и с оглед своевременно въведеното от ответника възражение за нищожност на уговорената неустойка е направил и преценка дали в този си размер, към момента на сключване на договора, същата излиза извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и дали прекомерността и не е единствената и цел, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съгласие със задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС.
Затова твърдяното отклонение от задължителната съдебна практика на касационната инстанция в случая е недоказано.
Що се касае до обосноваността на изградените правни изводи, които всъщност жалбоподателят оспорва, този въпрос е релевантен към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Освен, че създадената противоречива съдебна практика по въпроса за нищожността на уговорената в търговските договори неустойка, поради накърняване на добрите нрави, е изцяло преодоляна с постановяване на ТР № 1/ 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, което изключва въобще приложимостта на соченото селективно основание, то цитираните в тази вр. съдебни актове на различни по степен съдилища в страната са и без отбелязване да са влезли в сила и следователно, според приетото в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС” не са част от формираната практика на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но само ако е доказал реалното им извършване, каквито доказателства по делото – отсъстват.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 149 от 16. 12. 2013 год., по т.д.№ 349/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: