О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София 18.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 461/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ***** [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Ш., срещу въззивно решение №1860 от 05.11.2014 г. по гр. дело №2227/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2019 от 14.05.2014 г. по гр. дело №15021/2013 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е призната за незаконна и отменена заповед № №562/22.08.2013 г. на изпълнителния директор на ***** [фирма], с която на Р. Т. К. е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Наказанието е наложено, защото на 28.06.2013 г. след преглед от ищцата на пациент и преценка, че има данни да се счита, че последният е заболял от Кримска-К. хеморагична треска, тя не е съобщила това на прекия си началник, на изпълнителния директор, нито на Р. или на общопрактикуващия лекар на пациента, което препятствало възможността лечебното заведение и КИБ да регистрират възможен случай на заразно заболяване и информират Р. – [населено място], съгласно изискванията на Наредба №21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Според Приложение №3 към наредбата обаче относно регламентираните дефиниции „за възможен, вероятен и потвърден случай на заразни болести” конкретно за процесната заразна болест – Кримска-К. хеморагична треска не съществува „възможен случай”, а само”вероятен случай” и „потвърден случай”. Оттук следва, че липсва нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 КТ, защото ищцата не е имала посочените в заповедта като неизпълнени задължения.
Ответницата по касационната жалба Р. Т. К., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправните въпроси за това може ли въззивният съд да се позове на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК и да не обсъжда задълженията на лекаря-инфекционист за съобщаване на регистрираните заразни болести, уредени в Медицински стандарт „Инфекциозни болести”, които са посочени още в отговора на исковата молба; при неяснота в нормативната уредба относно същите задълженията длъжен ли е въззивният съд да тълкува съответните разпоредби. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1860 от 05.11.2014 г. по гр. дело №2227/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че съобразно чл.3 от Наредбата №21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и Приложение №3 към нея за процесната заразна болест не съществува категория „възможен случай”, поради което няма и задължение за съобщаване на регистрирана заразна болест.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1860 от 05.11.2014 г. по гр. дело №2227/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА ***** [фирма], [населено място], да заплати на Р. Т. К., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.