О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София 18.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 279/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Т. Х., срещу въззивно решение от 11.08.2014 г. по гр. дело №362/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 28.10.2013 г. по гр.дело №13703/2013 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата над 12 500 лв. до пълния предявен размер 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 29.09.2010 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от [фирма], [населено място], срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на ищеца е присъдено обезщетение на основание чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 29.09.2010 г., в размер на 12 500 лв.
Ответникът по тази жалба В. Е. Г., [населено място], не е заявил становище.
Въззивният съд е приел, че към 29.09.2010 г. страните са били в трудовоправни отношения и на тази дата ищецът е претърпял трудова злополука, довела до травматичното му увреждане. Ищецът е работил като носач в склад на ответника и е паднал от подвижна стълба при качване за вземане на кашон от горен рафт. По делото се установява, че ищецът е минал през инструктаж за безопасност на труда. Б. е запознат и с инструкция за използване на преносими стълби, изготвена от работодателя на 01.04.2009 г. Освен това в случая за предотвратяването на трудовата злополука дори не е необходим специален инструктаж или познания. Вследствие трудовата злополука ищецът е претърпял счупване – открито, на лява лакътна кост в горната и трета, предизвикало трайно затруднение на ляв горен крайник, контузия на главата и разкъсно-контузна рана в теменната област. Вследствие нараняванията си ищецът е бил временно неработоспособен за период от 8 месеца. Раната на главата е обработена по спешност и е била поставена гипсова имобилизация на ръката. На 01.10.2010 г. ръката му е била наместена и е поставена метална имобилизация. На 05.12.2011 г. фиксацията е извадена отново оперативно. На ищеца е определена трайно намалена работоспособност – 10 % за срок от две години. Необходима е била рехабилитация и раздвижване на крайника. Ищецът е изпитвал интензивни болки след нараняването, след оперативните интервенции и при раздвижването. Изпитва дискомфорт и при промяна на времето. С оглед продължителността и интензивността на болките и на страданията, изпитвани от ищеца, както и с оглед на обстоятелството, че е претърпял един относително тежък трудов инцидент като млад работник и е загубил своята работоспособност за един сравнително дълъг период от време – около 8 месеца, е определено заместващо обезщетение в размер на 25 000 лв. В трудовото право приемането на съпричиняване предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. За да се приеме, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена по реда на чл.201,ал.2 от КТ следва да се установи, че ищецът при груба небрежност е станал причина за своето нараняване. Съгласно задължителната за районните и въззивните съдилища практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В конкретната ситуация ищецът е действал при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. В този случай законодателят е предвидил правната възможност имуществената отговорност на работодателя да се намали, но не и да отпадне. Ищецът е нарушил правилата за безопасност на труда. Не е положил грижата, необходима за опазването на неговото собствено здраве, която и най-небрежният работник би положил в подобна ситуация. При предприетия начин за изпъленние на възложената му задача, в противовес с изработените правила от работодателя следва да се приеме, че работникът е станал причина за своето нараняване поне в размер на 50% , т.е. същият е отговорен за нараняванията си наравно с обективно отговорния работодател. Ето защо размерът на дължимото му се обезщетение възлиза на 12 500 лв. Неоснователно е възражението на работодателя за умишлено причиняване на процесните вредоносни последици от умишленото действие на работника, което е основание за освобождаване от отговорност – арг. чл. 201, ал. 1 КТ. От събраните по делото доказателства може да се направи извод,че ищецът е предприел качването по стълбата за подреждане на кашони не с цел да увреди своето здраве, а за да изпълни своите трудови задължения. Това изключва умисъла за самоувреждащо действие.
Според касатора В. Е. Г. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това с какви доказателства се установява съпричиняването и дали ако работодателят не е провел пълно и главно доказване, може да се приеме, че такова има; само извършването на инструктаж достатъчно ли е да се приеме наличие на съпричиняване. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Касаторът [фирма], [населено място], твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това правилно ли е определен приносът, респ. размерът на съпричиняването и дали е приложен правилно законът като е завишена отговорността на работодателя при определяне обезщетението по чл.52 ЗЗД; може ли доказването на евентуален умисъл в действията на работника да покрият изискванията по чл.201, ал.1 КТ; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба относно наличието на евентуален умисъл и да се произнесе дали има такъв или няма. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 11.08.2014 г. по гр. дело №362/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и посочената от касаторите, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. По тази причина само извършването на инструктаж не е достатъчно да се приеме наличие на съпричиняване. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на мерките за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен или съответно занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски или съответно по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. С посоченото решение №510 от 30.11.2010 г. по гр. дело №1923/2009 год. на ВКС, IV г.о. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде 80 000 лв., но случаят нито по отношение на претърпените увреждания, нито относно съпричиняването е аналогичен. Умисълът в наказателното и гражданското право съвпадат напълно, но в гражданското право, включително и в хипотезата на чл.201, ал.1 КТ, формите на умисъла /пряк и евентуален/ са без значение.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не трябва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.08.2014 г. по гр. дело №362/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.