О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 19.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 875 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1613/12.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 2305/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба е представил писмен отговор, с който оспорва наличието на касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, както и оспорва касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и по предявения при условията на обективно съединяване на искове иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съдът е приел, че не е спорно между страните, че въззиваемото дружество е потребител на електрическа енергия с аб.№*******, за обект в [населено място], [улица], заплащането на чиято стойност се дължи на ответника.Съдът е обсъдил прието и неоспорено заключение на СТЕ, въз основа на което е приел, че схемата на СТИ не е променена, т.е. в него няма вмешателство; че за посочения период е нужно показанията на дневната и нощна тарифа да се умножат по коефициент на трансформация (КТ) 30, както и че на дисплея е било отразено действителното количество на доставена и потребена ел енергия. Съдът е приел отразеното в експертното заключение , че реалната сума за дневна и нощна енергия след умножаването по КТ 30 е в размер на 11 097.15 лева, а не както е изчислил ответника в размер на 18 926.95 лева., Т.е. касае се за редовна консумация. На базата да данните по делото, съдът е приел за установено, че не се касае за корекционна процедура по смисъла на чл.38 от ОУ, тъй като е установено, че средството за търговско измерване (СТИ) не е било манипулирано, т.е. върху него не е упражнено вмешателство, не е бил поставен шунт или други средства за ползване, но неотчитане на електрическа енергия. Съдът е приел, че СТИ е редовно, функционирало е нормално, но към посочените скали за дневна и нощна енергия, „Е. П. П.” не е начислило т.нар. коефициент за трансформация (КТ 30) и след като е установило грешката си е извършило преизчисления на сметката на потребителя за посочения период от време. Въз основа на горното и данните по делото, въззивният съд е приел, че исковата претенция се явява частично доказана, т.к. съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, и в частност чл. 18б, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 59/28.07.2009 год., отм.) и чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 64/17.08.2010 год., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 год.), потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измерено количество на консумираната активна електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правила за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.Т.е. съобразно този текст е меродавен въпросът дали потребеното количество ел.енергия е измерено в местата, определени съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/11.05.2007 год., отм./.Съдът се е позовал на чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38/2007 год., отм.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната (електроразпределителната) мрежа. Съдът е приел, че се касае за реално потребена ел. енергия, като за посочения период от време тя е в размер на 11 097.15 лева.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС, както и които са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първите два въпроса, които са поставени от касатора, са неотносими към спора, доколкото по тях липсва произнасяне от страна на въззивния съд. Въпросите са относно възможността на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира /преизчислява/ сметката на абоната за потребена енергия за минал период само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяна електрическа енергия, без да е доказан периодът на неточното отчитане и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя, като обосновава това едностранно коригиране с приетите от него общи условия. В мотивите си, съдът изрично е посочил, че не се касае за корекционна процедура по смисъла на чл.38 от ОУ, тъй като е установено, че средството за търговско измерване (СТИ) не е било манипулирано, т.е. върху него не е упражнено вмешателство, не е бил поставен шунт или други средства за ползване, но неотчитане на електрическа енергия. Съдът е приел, че СТИ е редовно, функционирало е нормално, но към посочените скали за дневна и нощна енергия, „Е. П. П.” не е начислило т.нар. коефициент за трансформация (КТ 30) и след като е установило грешката си е извършило преизчисления на сметката на потребителя за посочения период от време. Липсата на произнасяне по поставените правни въпроси в контекста им, води и до липса на противоречие с цитираните съдебни решения на ВКС, безспорно представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК, но неотносими към правния въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е обосновал крайните изводи относно основателността на претенцията.
Третия правен въпрос, отново касае извършени корекции от страна на доставчика на електрическа енергия, каквато корекция съдът е приел, че не е извършена от страна на доставчика, поради което също не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 3 948 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 3471/13.01.2015 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1613/12.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 2305/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма] Е.[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма] Е.[ЕИК] [населено място], сумата 3 948 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.