3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 1428 от 2015 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр.София, 23.03. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 1428 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Н. Д. срещу определение № 103 от 13.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 60 от 2015 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.01.2015 г. на Луковитския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 410 от 2015 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие на обжалваното определение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 392 от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 256 от 2012 г. на ВКС, решение № 297 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1792 от 2010 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 20 от 1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 151 от 2009 г. по гр.д.№ 177 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса: може ли да се води установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство при наличие на безспорни доказателства от една страна- за отказ от страна на прокуратурата да образува досъдебно производство по отношение на двамата ответници за извършено от тях престъпление- документна измама поради изтекла погасителна давност за наказателното преследване, и от друга- за претърпени от ищеца вреди.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като с нея се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3 ГПК това определение може да се допусне до касационно обжалване, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК затова.
В настоящия случай не са налице посочените от жалбоподателя основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване: не се установява противоречие между обжалваното определение и посочената практика на ВКС. В посочените решения на ВКС е прието, че иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство е допустим, когато поради прекратяване на наказателното производство на някои от посочените в НПК основания, престъплението не може да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален ред с постановяване на присъда, но установяването на престъпното обстоятелство е от значение за едно гражданско правоотношение. В обжалваното определение е прието по същество същото: че в горепосочената хипотеза искът по чл.124, ал.5 ГПК би бил допустим, но в конкретния случай този иск е недопустим, защото въпреки че е било безспорно установено, че наказателното производство срещу ответниците по делото е било прекратено на посочено в закона основание /чл.24, ал.1, т.3 НПК поради изтекла давност за наказателното преследване/, ищецът твърди, че установяването на престъпното обстоятелство е от значение не за едно гражданско правоотношение, а за едно публично правоотношение /правоотношението, възникнало между ищеца и държавата по повод на начисления му след извършената от НАП ревизия данък за плащане върху доход, който той изобщо не е получавал/. Прието, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.5 ГПК, тъй като не е изложил твърдения, че установяването на престъпното обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение- правоотношение, възникнало между ищеца и ответниците по повод необходимостта от обезщетяване на имуществени вреди, настъпили за ищеца от деянията на ответниците. Действително, в исковата молба и в молбата-уточнение на иска от 22.01.2015 г. ищецът не твърди, че от деянието на ответниците за него са настъпили имуществени вреди: твърди, че въз основа на съставените от ответниците документи с невярно съдържание на ищеца е бил начислен за плащане данък върху доход, който той изобщо не е получавал, но не твърди че вече няма възможност за изменение на ревизионния акт по реда на чл.133, ал.2, т.3 ДОПК /след влизане в сила на решение за уважаване на иск по чл.124, ал.4 ГПК/ и че този данък вече е платен от него, тоест че имуществените вреди от деянието на ответниците вече са настъпили.
Поради гореизложеното обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 103 от 13.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 60 от 2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.