2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 396 от 2015 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр.София, 23.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 396 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. М. срещу решение № IV-118 от 29.10.2014 г. по в.гр.д.№ 1317 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1038 от 19.05.2014 г. по гр.д.№ 7919 от 2013 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на предявения от Т. В. М. срещу бившия й съпруг С. Л. Д. иск за признаване за установено, че Т. М. е едноличен собственик на следната придобита по време на брака им движима вещ: лек автомобил, марка „БМВ”, модел Х 3 2.0 Д с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл.22, ал.2 СК като придобита за упражняване на професията й частен съдебен изпълнител и на основание чл.23, ал.1 СК поради трансформация на лично имущество.
К. твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от нея задължителна практика на ВКС- решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 107 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 37 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 463 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 571 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това касаторката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Ако по време на брака един от съпрузите е придобил вещ за упражняваното от него занятие, последващата промяна в ползването на вещта /за нужди на семейството/, поставя ли вещта в режим на съпружеска имуществена общност или тя е изключителна собственост на съпруга, който я е придобил за упражняване на своето занятие и 2. Как следва да се третират доходите, реализирани от лица, упражняващи свободна професия /нотариуси, адвокати, ЧСИ и др./- като семейни или като лични доходи.
В писмен отговор от 15.01.2015 г. ответникът по жалбата С. Л. Д. оспорва същата. Претендира за направените по настоящото дело разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за признаване за установено спрямо ответника С. Л. Д., че Т. Г. М. е изключителен собственик на процесния лек автомобил, марка БМВ, въззивният съд е приел, че този автомобил е бил съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи, тъй като е придобит по време на брака, преди декларацията на съпрузите за избор на режим на разделност, закупен е за задоволяване нуждите на семейството и за неговото придобиване принос имал и съпругът.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС:
1. В решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 107 от 20102 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговора на въпроса: трябва ли да се оценяват като приращение изградените в делбен имот незаконни постройки, които не са узаконени по реда на ЗУТ и допустимо ли е да не се оценяват пристройки към допусната до делба сграда. Това решение няма никакво отношение към настоящия спор, който е затова дали процесният автомобил е индивидуална собственост на ищцата или съсобственост между нея и бившия й съпруг.
2. В решение № 37 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 463 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че според своето специфично предназначение една и съща движима вещ може да е съпружеска имуществена общност /ако служи за задоволяване на нужди на семейството/ или да е лична собственост на един от съпрузите /ако служи за упражняване на неговата професия или занаят/. В обжалваното решение по същество е прието същото- че единият от придобитите по време на брака на страните автомобил /марка Тойота/ е лична собственост на ищцата Т. М., тъй като е служел за упражняването на професията й като частен съдебен изпълнител, а вторият придобит по време на брака и преди декларацията за избор на режим на разделност автомобил /марка БМВ/ сега е съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти, а до прекратяването на брака е бил съпружеска имуществена общност, защото е бил закупен за задоволяване нужди на семейството и е използван за такива нужди и защото ответникът също имал принос за придобиването на този автомобил.
3. В решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 571 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че не са съпружеска имуществена общност вещи, представляващи част от имуществото на единия съпруг- едноличен търговец, когато те са резултат от търговската му дейност и че последващата промяна на предназначението на такива вещи не променя правото на собственост. Това решение няма как да противоречи на обжалваното решение, което е постановено по спор за вещ, която не е била част от имуществото на едноличен търговец /ищцата не е регистрирана като такъв/ и по което е прието, че процесният автомобил е бил придобит за задоволяване нужди на семейството, а не че е придобит за осъществяване дейността на ищцата като частен съдебен изпълнител, а едва впоследствие е настъпила промяна на неговото предназначение.
Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторката два въпроса, тъй като тези въпроси не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение и поради това не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК:
1. Първият поставен въпрос /ако по време на брака един от съпрузите е придобил вещ за упражняваното от него занятие, последващата промяна в ползването на вещта /за нужди на семейството/, поставя ли вещта в режим на съпружеска имуществена общност или тя е изключителна собственост на съпруга, който я е придобил за упражняване на своето занятие/ не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В решението не е прието, че процесният автомобил, марка БМВ е бил придобит за осъществяване дейността на ищцата като частен съдебен изпълнител и че впоследствие неговото предназначение е било променено, а е прието, че автомобилът още от закупуването му е бил предназначен за задоволяване нужди на семейството.
2. Вторият поставен въпрос /как следва да се третират доходите, реализирани от лица, упражняващи свободна професия /нотариуси, адвокати, ЧСИ и др./- като семейни или като лични доходи/ също не е въпрос, обусловил изводите на съда в решението: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за собственост на автомобил марка „БМВ”, съдът е приел, че процесният автомобил е бил съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи не защото средствата, с които е закупен и които произхождат от дейността на ищцата като частен съдебен изпълнител са семейни средства, а защото за закупуването на автомобила принос имал и ответникът.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-118 от 29.10.2014 г. по в.гр.д.№ 1317 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.
ОСЪЖДА Т. Г. М.- [населено място], [улица] да заплати на С. Л. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Т. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.