4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 23.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6751 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Л. П. и И. П. П. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. П., против въззивното решение № 830 от 29 април 2014 г., постановено по гр.д. № 135 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 7482 от 8 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 13493 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. за унищожаване на сключен на 14 юли 2008 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот между И. В. Н. и И. П. П., оставено е без уважение искането на Н. за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажбата, и на Н. е даден шестмесечен срок от влизането на решението в сила за вписването му.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се основаване на решението върху непредставен по делото документ – личен амбулаторен картон, който е цитиран в заключението на психиатрите. Сочи се, че по делото не са били допуснати свидетели, включително и нотариусът, изповядал сделката, който да даде показание за състоянието на ищеца към момента на сключване на процесния договор. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът И. В. Н. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Независимо от изрично записаното в нотариалния акт, че нотариусът се е уверил, че явилите се пред него страни са без видими признаци на психическо заболяване и не са му заявили, че страдат от такова, не са употребявали и нямат видими признаци да са употребили алкохол, лекарствени средства и/или наркотични вещества, водещи до неразбиране значението на действията им и способността им за правилна ориентация в обстановката, което изявление на нотариуса не се обхваща от материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, съдът приема за обективно налично състоянието на невъзможност у продавача да разбира или да ръководи действията си, и това състояние не зависи от субективната преценка на страната по договора за това. Извод за състоянието на Н. не може да се черпи от подписания между страните предварителен договор за продажба на имота. Съдът приема заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според което продавачът Н. страда от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и изразена промяна на личността в шизофренен стил – налице е хронично протичаща шизофренна психоза с голяма давност и устойчив личностен дефицит, като към датата на сделката психозата на Н. е била активна, той не е могъл правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда факти от действителността, да разбира и ръководи действията си поради болестно деформирани психични функции. Заключението на единичната експертиза е възприето и от тричленната, която е съобразявала документ от медицинската документация за вътрешното и външно състояние на продавача към момента на сделката.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите правен въпрос, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на обвързващата съдебна практика на ВКС, посочена от касаторите.
Поставя се правният въпрос представлява ли нарушение на чл. 195 и сл. ГПК постановяването на съдебно решение единствено въз основа на съдебно психиатрична експертиза, изготвена въз основа на писмени доказателства, които не са приобщени към делото и недопускането на свидетели за установяване здравословното състояние на ищеца към момента на сключена сделка при претендирано основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД. Според касаторите даденото от въззивния съд разрешение е в разрез с посочената от тях съдебна практика, намерила израз в решение № 762 по гр.д. № 1371/2009 г., І г.о., според което при тълкуване на правилото на чл. 202 ГПК се приема, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото, както и в решение № 108 по гр.д. № 1814/2009 г., ІV г.о., според което не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждението на вещото лице; заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, съдът не е длъжен да възприема заключението, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Явно е, че посочената от касаторите обвързваща съдебна практика не дава отговор на поставения изричен правен въпрос, тъй като не разрешава проблема дали съдебно решение по претенция по чл. 31 ЗЗД може да бъде основано само и единствено върху експертно заключение. Касаторите в случая не се обосновали и необходимостта от тълкуването на правния въпрос от страна на касационния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Освен това правния въпрос не е съобразен с действително осъществените от страните процесуални действия в спора. Самите касатори като ответници в отговора на исковата молба са възразили срещу искането на ищеца да бъдат разпитани свидетели за установяване на здравословното състояние на продавача към дата на процесната сделка, като са заявили, че е недопустимо факти за здравословното състояние на ищеца да се установяват със свидетелски показания, тъй като за доказването му са необходими писмени доказателства (л. 36 от първоинстанционното дело). Това становище е потвърдено от процесуалния представител на ответниците в първото по делото съдебно заседание от 17 октомври 2012 г., като ищецът се е отказал от искането си и съдът е заличил допуснатите му двама свидетели, а искането на ответниците за разпит на нотариуса по процесната сделка е оставено без уважение, предвид липсата на спор между страните, че нотариалният акт е подписан доброволно и няма твърдения за насилие или принуда. Заключението на тричленната психиатрична експертиза е оспорено от касаторите в частта му, с която е прието, че освидетелстваният не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Не е сторено позоваване на основаването на експертизата върху непредставен по делото документ. Затова по-късно направеното оспорване (във въззивната жалба) основателно не е взето предвид от съда. Ето защо, тъй като правния въпрос не е и поставен по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, не се оправдава твърдението на касаторите за наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 830 от 29 април 2014 г., постановено по гр.д. № 135 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: