О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София 23.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 563/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Г., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат С. Г., срещу въззивно решение №436 от 03.11.2014 г. по гр. дело №441/2014 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение №38 от 04.03.2014 г. по гр. дело №688/2008 г. на Костинбродския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.2 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.33, ал.7 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” от 2008 г. поради противоречие със закона и поради неравноправност на клаузата. Въззивният съд е приел, че според твърденията на ищеца в одобрените по реда на чл.150 ЗЕ и публикувани през 2008 г. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] се съдържа нищожна клауза – чл.33, ал.7 ОУ, съгласно която „когато купувачът има две и повече дължими суми…при плащане се погасява най-старото задължение”. Тази клауза противоречи на нормата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Заедно с това твърди, че въпросната клауза е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Ищецът се позовава на чл.143, т.2 и т.9 ЗЗП относно неравноправността на клаузата. Неоснователен е доводът за нищожност на посочената клауза поради противоречие със закона, а именно – чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Посочената правна норма е диспозитивна, а не императивна и различното разрешение на съдържащата се в нея хипотеза не води до нищожност. Тази законова разпоредбата създава възможност и може да се дерогира от страните. В случая в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е уговорен различен начин на погасяване на повече от две задължения. Клаузата от ОУ не противоречи на императивна норма на закона и не е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Тази клауза не и е неравноправна. Съгласно чл. 143, т.2 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него. Посочената разпоредба се отнася до хипотези на неизпълнение или неточно изпълнение на договор от страна на търговеца и следователно е неприложима към процесната клауза на чл.33, ал.7 ОУ, отнасяща се до начина на погасяване на задълженията на потребителя. Според чл. 143, т.9 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.При договори между потребители на ел. енергия, топлинна енергия, природен газ за битови нужди и на ВиК услуги, между потребителите и доставчиците на тези услуги е налице неравнопоставеност на страните при сключване на договора, тъй като търговците са монополисти. За да компенсира неравнопоставеността, законодателят е създал специални административни процедури за одобряване на проекти за общи условия от държавен орган (ДКЕВР), насочени към предварително оповестяване и обсъждане на общите условия и превантивен административен контрол. Такава процедура е изпълнена по отношение на предложените от „Т. С.“ общи условия.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това може ли да се приеме за основателен иск за прогласяване нищожност на клауза от договор, сключен при общи условия по реда на чл.150 ЗЕ, след като е бил одобрен от ДКЕВР. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №436 от 03.11.2014 г. по гр. дело №441/2014 г. на Софийския окръжен съд, защото повдигнатият въпрос е правноирелевантен. Това е така, защото въззивният съд е приел, че искът е неоснователен не защото проектът за Общи условия е одобрен от ДКЕВР, а защото клаузата на чл.33, ал.7 ОУ не противоречи на разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД и не е неравноправна. Освен това разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД не се прилага за задължения с повтарящо се изпълнение, каквото е задължението за плащане на доставена топлинна енергия, като при тези задължения първо се погасява най-старото задължение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №436 от 03.11.2014 г. по гр. дело №441/2014 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.