ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 430
София, 26.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7145 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.Т. като процесуален представител на Р. Б. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 23.Х.2014г. по в.гр.д. № 2095/2014г.
Ответникът по касационната жалба С. о. „М. К.” [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 23.Х.2014г. В. е потвърдил решението на Варненския РС от 17.VІІ.2014г. по гр.д. № 3689/2014г., с което са отхвърлени предявените от Р. Р. срещу С. о. „М. К.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор на общежитието” със заповед № 3 от 31.І.2014г. на основание чл.325 ал.1 т.8 – поради постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса, е законно. Няма наведени от ищеца твърдения, а и е недопустимо да се атакуват по исков ред провеждането на конкурс и резултатите от него, още повече, че той не е бил лишен или ограничен във възможността да кандидатства за заемането на конкурсната длъжност наред с останалите кандидати. Трудовото правоотношение за длъжността „ст.възпитател” с Ж.К., спечелила конкурса, е прекратено със заповед от 03.ІІ.2014г., като с нея е сключено споразумение от 31.І.2014г., с което тя е поела задължение да постъпи на работа на 03.ІІ.2014г. Като неоснователно е оценено твърдението на ищеца, че към момента на прекратяването на трудовия му договор спечелилата конкурса не била започнала изпълнението на задълженията си – прието е, че Ж.К. е постъпила на работа на 03.ІІ.2014г. С оглед на това и тъй като трудовият договор с ищеца е сключен при условията на чл.68 ал.1 т.4 КТ /докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс/ той е следвало да бъде прекратен без предизвестие на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ.
В изложението на Р. Р. по чл.284 ал.3 т.1 ГПКС се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. уведомяването на всички кандидати за резултатите от конкурса приключва ли конкурсната процедура по провеждането му, условие ли е за валидното й провеждане и представлява ли съществена предпоставка за правомерността на уволнението по чл.325 т.8 КТ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, и 2. следва ли да се приеме за действително встъпването в длъжност на класирания от конкурс по реда на КТ кандидат, който представя като доказателство за това създаден от него документ без представителна власт в нарушение на чл.38 ал.1 ЗЗД и който изпълнява трудови функции на конкурсната длъжност без връчено, съответно късно по смисъла на чл.96 ал.4 КТ връчено уведомление за регистрирано споразумение по чл.107 КТ в нарушение на чл.63 ал.1, 2 и 4 КТ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
И двата поставени от касатора въпроси, по които се иска произнасяне от касационния съд, са неотносими към изхода на спора по делото. Това е така, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Атакуваното решение не е основано на преценка дали с уведомяването на всички кандидати за резултатите от конкурса конкурсната процедура приключва и дали то е условие за валидното й провеждане и съществена предпоставка за правомерността на уволнението по чл.325 ал.1 т.8 КТ. Решението не е основано и на преценка за значението за действителността на встъпването в длъжност на спечелилия конкурса кандидат на представено доказателство – създаден от него документ без представителна власт, както и на късно връчено /или невръчено/ уведомление за регистрирано споразумение по чл.107 КТ в нарушение на чл.63 КТ.
Допускането на касационно обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, и който трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /а не може да бъде изведен служебно от касационния съд/ /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай по изложените съображения тази основна предпоставка не е налице, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, първи състав, № 1290 от 23.ІХ.2014г. по гр.д № 2095/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: