О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр.София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1281/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 4683 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 753/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Гоцеделчевски районен съд по гр.д.№ 315/ 2012 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на П. В. М. по иск, квалифициран по чл.128 КТ, сумата 6 035,15 лв – дължимо трудово възнаграждение за период февруари 2009 г. – декември 2009 г. със законната лихва от 22.03.2012 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 14 160 лв.
Касационна жалба от ищеца П. М. не е подадена, а ответникът [фирма] обжалва съдебния акт само в осъдителната по отношение на него част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.
Жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да се произнесе изрично по наведените във въззивната жалба оплаквания за извършено процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционното решение. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са развити и съображения и за допуснати от районния и от въззивния съд процесуални нарушения .
П. М. е депозирал отговор срещу въззивната жалба, който съдът не взема предвид, тъй като не приподписан от адвокат (чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.2 ГПК).
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел (излагайки собствени фактически и правни съображения и препращайки към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК), че за исковия период ищецът е работил в ответното дружество по писмен трудов договор. Оригиналът на документа не е представен по делото, тъй като ищецът го е получил по факс, но съществуването му е вън от съмнение, предвид регистрирането на договора в Н., заплащането на дължимите осигуровки по него за част от исковия период и изходяща от представителя на дружеството – работодател декларация, в която се потвърждава наличието на трудов договор и задълженията за плащане на трудово възнаграждение по него. При липса на доказателства за прекратяване на договора или за изпълнение на задължението на работодателя, на ищеца се дължат месечните възнаграждения, които са станали изискуеми след месец март 2009 г. (изискуемите преди това са погасени по давност). Съдът обсъдил, но не възприел за основателни доводите във въззивната жалба, че поради непредставяне на оригинала на трудовия договор, копието на документа следва да бъде изключено от доказателствата и поради това няма доказателства за възникнало трудово правоотношение. Приел е, че са налице достатъчно други писмени доказателства, от които се установява съществуването на оригиналния документ.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателя правен въпрос не обуславя въззивното решение. В него не е посочено, че въззивният съд не дължи вземане на отношение по всички искания и възражения на страните и обсъждане на доказателствата по делото, нито фактически съдът е стигнал до този резултат. Доводите на касатора са обсъдени и е посочено какви обстоятелства съдът приема за установени и въз основа на какви доказателства. Дали мотивите на съда са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. В това производство се контролират единствено правните му разрешения, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал правен въпрос, имащ значението по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Твърденията в изложението на касатора, че въззивният съд е допуснал същите процесуални нарушения като първата инстанция, са такива по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
В конкретния случай единственият правен въпрос, повдигнат от касатора, не е обуславящ крайния акт, защото въззивният съд не е приел, че не съществува задължение да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 4683 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 753/ 2014 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: