О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1199/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 3 от 05.01.2015 г. по гр.д.№ 3538/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8545/ 2012 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на В. И. М. на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № С-181/ 2007 г. на Софийски градски съд, със законната лихва върху тази сума от 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв и за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение, считано от 27.02.2009 г., искът е отхвърлен .
Касационна жалба от ищеца В. М. не е подадена, а П. обжалва решението само в осъдителната по отношение на нея част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.
Касаторът повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Повдига и материалноправният въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който счита, че има противоречива практика на съдилищата.
Ответната страна, В. М., оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи частично иска, въззивният съд е приел за установено чрез излагане на собствени съображения и препращане към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.305а НК, задържан е за 72 часа на 05.04.2007 г. По повдигнатото обвинение той е оправдан на първа инстанция с присъда от 30.05.2008 г., която е потвърдена от въззивната и касационната инстанции и е влязла в сила от 27.02.2009 г. Фактът на образуваното срещу ищеца наказателно производство е бил широко разгласен в медиите и е добил значителен обществен отзвук. Ищецът е търпял неудобство, притеснение и основателен страх от повдигнатото му обвинение, сериозно са накърнени честта, достойнството и доброто му име. Преди да бъде обвинен, е осъществявал значима социална и политическа дейност, бил е регионален лидер на парламентарно представена политическа партия и се е ползвал с добро име в обществото. Наказателното производство срещу него е сринало обществения му авторитет и го е принудило да преустанови активната си политическа дейност. Като е отчел тези обстоятелства, продължителността на наказателното производство, извършваните с участието на ищеца процесуални действия и тежестта на повдигнатото му обвинение, съдът счел, че обезщетение от 15 000 лв е справедливо за понесените от него неимуществени вреди. Съдът посочил изрично, че доколкото по делото са останали недоказани твърденията на ищеца за задържането му под стража като мярка за неотклонение във връзка с повдигнатото му обвинение, за вреди от такова не се дължи обезщетение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Размерът на обезщетението е определен при спазване на указанията, дадени с Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г., Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. При присъждане на обезщетението са съобразени установените по делото обстоятелства, които са релевантни за определянето му в справедлив размер. Тези обстоятелства са подложени на преценка в мотивите на обжалваното решение. В него не е прието, че следва да се определи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение, нито фактически се достига до такъв резултат. Съдът е посочил, че установяването на обстоятелствата, релевантни за размера на обезщетението, включително причинната връзка, е в тежест на ищеца и че не са ангажирани доказателства за твърденията му, че е бил задържан под стража. Обезщетение е присъдено само за тези вреди, за които съдът е приел, че се явяват пряка последица от повдигнатото и поддържано обвинение.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос също обуславя въззивното решение, но по него не се установява наличие на противоречива съдебна практика. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, извод за наличие на такава може да се направи само при различно разрешаване на един и същ правен въпрос в две влезли в сила решения, като касаторът е този, който следва да представи доказателства за това. П. се позовава на решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 78/ 2011 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 434/ 2011 г., ІV г.о, както и на решение на Бургаски апелативен съд по гр.д.№ 102/ 2013 г., но последното няма данни да е влязло в сила и поради това, по смисъла на цитираното Тълкувателно решение, не е годно да обоснове извод за наличие на противоречива практика. Решенията на Върховния касационен съд не разрешават поставения въпрос по противоположен начин, в сравнение с обжалваното въззивно решение. Противоречие между тях относно приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетението, не е налице. Такова противоречие може да бъде изведено, когато при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото лице, са присъдени съществено различаващи се по размер обезщетения. Случаят не е такъв, тъй като по нито едно от двете представени от касатора решения на Върховния касационен съд не са обезщетени вреди от неоснователно обвинение, свързани с широка разгласа в медиите на факта на повдигнатото обвинение и настъпили в причинна връзка от този факт сериозна загуба на обществен авторитет и прекратяване на активна политическа кариера. Поради това не може да се приеме, че тези решения, съпоставени с обжалваното, обективират наличие на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 3 от 05.01.2015 г. по гр.д.№ 3538/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: