3
определение по ч.гр.д.№ 1578 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 31.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1578 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. Г. срещу определение № 29 от 16.01.2015 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав по ч.гр.д.№ 12 от 2015 г., с което е потвърдено определение № 3718 от 18.12.2014 г. по гр.д.№ 2595 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение VII-ми състав, с което е отказано освобождаването на В. Г. Г. от заплащане на държавна такса по заведеното от него гражданско дело.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. и определение № 204 от 16.09.2013 г. по гр.д.№ 2827 от 2013 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните въпроси: 1. Следва ли при преценка на основателността на искане по чл.83, ал.2 ГПК съдът да обсъди всички доказателства, представени като основание за липса на доходи или може да постанови своя съдебен акт само въз основа на избрани от него доказателства и 2. Трябва ли съдът при преценка на основанията по чл.83, ал.2 ГПК да съпостави размера на определената за внасяне държавна такса с цялото имотно състояние на лицето и в частност с чистия доход, който молителят има или следва да го съпостави с брутния му доход, без да обсъжда неговите безспорни разходи.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 23.01.2015 г., а частната жалба е подадена на 30.01.2015 г./.
Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3 ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая такива предпоставки не са налице, поради следното:
1. Не е налице противоречие на обжалваното определение с посоченото от касатора решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., в което е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В друга практика на ВКС /например в определение № 567 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 547 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 22 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 276 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 298 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ е прието, че при решаване на въпроса затова следва ли ищец по гражданско дело да бъде освободена от държавна такса съдът следва да преценява съвкупно всички посочени в чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства /доходите на лицето и неговото семейство, имущественото и здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства/. В съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното определение при решаване на въпроса за основателността на направеното от ищеца искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на дължима по делото държавна такса въззивният съд е взел предвид всички посочени в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства: възрастта на ищеца, неговото здравословно и имуществено състояние, семейното му положение, месечния му доход и разходите му за заплащане на месечни вноски по договор за кредит.
2. Липсва противоречие между обжалваното определение и определение № 204 от 16.09.2013 г. по гр.д.№ 2827 от 2013 г. на ВКС, Трето г.о., в което е прието, че при произнасяне по искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът следва да вземе предвид и разходите на ищеца /по заплащане на паричен кредит и за лекарства на болен съпруг/. В обжалваното определение съдът също е взел предвид обстоятелството, че ищецът има разходи по заплащане на месечни вноски по договор за кредит в размер на 1579 лв., но предвид месечния доход на ищеца /3200 лв./ и неговото здравословно и имуществено състояние е приел, че въпреки разходите му ищецът има възможност да заплати дължимата по делото държавна такса.
Предвид на изложеното касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29 от 16.01.2015 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав по ч.гр.д.№ 12 от 2015 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.