О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 192
София, 01.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 352/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК
Х. И. М. чрез пълномощника си адв. Св.Е. е обжалвал въззивното решение на Окръжния съд Шумен от 14.10.2014г. по гр.д.№ 401/2014г.
Ответниците Д. Б. Б. и Ж. П. Б. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че поставеният от касатора правен въпрос не е относим към достъпа до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Шуменския районен съд № 345 от 15.05.2014г. по гр.д.№ 3287/2013г. , с което е отхвърлен предявеният от Х. И. М. против Д. Б. Б. и Ж. П. Б. ревандикационен иск. Въззивният съд приел за основателно правоизключващото възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност по чл.79 ал.2 ЗС. Съдът е изложил съображения, че елементите на този фактически състав, които подлежат на доказване от ответниците в първоинстанционното производство, са четири: фактическо господство върху имотите – постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно; намерение на владелците да своят същите; годност на юридическото основание да прехвърли правото на собстваност върху имотите и субективна добросъвестност на същите и всички те са доказани. Възраженията на ищеца, противопоставени на придобивната давност: за прекъсване на владението през периода 2007 – 2008г. и за липса на субективна добросъвестност у владелците като знание, че праводателят им е бил съсобственик, а не изключителен собственик на продадените имоти са приети за неоснователни.
Правният въпрос, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване е дали въззивната инстанция дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Този въпрос е разрешен със задължителна съдебна практика – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. В т.2 от тълкувателното решение е прието, че ако докладът по делото, изготвен от първата инстанция, не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК или е неточен, въззивният съд следва да укаже на страните за възможността да предприемат съответните процесуални действия само ако те не са били предприети в първата инстанция и във въззивната жалба има изрично позоваване на допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила при докладването на делото. В случая във въззивната жалба на ищеца по делото Х. И. М. срещу решението на Шуменския районен съд № 345 от 15.05.2014г. по гр.д.№ 3287/2013г. , с което предявеният от него ревандикационен иск е отхвърлен, има довод за непълнота на доклада по чл.146 ГПК. Указание за тежестта на доказване във връзка конкретно във връзка с презумпцията на чл.70 ал.2 ЗС не са дадени от районния съд, но страните са посочили относимите и допустими доказателства , които следва да се съберат по делото във връзка с претендираните от всяка от тях насрещни права , включително и за добросъвестното владение на ответника, а ищецът е направил и своите възражения, опровергаващи презумпцията за добросъвестност по чл.70 ал.2 ЗС. Тезата на ищеца е била, че владението на ответниците не е било добросъвестно, защото те са знаели, че придобиват имота от един от двамата братя, наследници на И. М. Х. и този факт е бил признат от тях при отговора на поставените му въпроси по реда на чл.176 ГПК, както и че владението им е било прекъснато. Следователно въззивният съд не е имал задължение да дава нови указания, а поисканите във въззивната жалба доказателства, които съдът е счел за относими, са допуснати и събрани по делото във въззивната инстанция. Следователно процесуалните действия на въззивния съд са съобразени със задължителната практика на ВКС – ТР 1/2013г., ОСГК и ТК и поради това не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По тези съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците за касационното производство не следва да се присъждат, защото не е доказано да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд Шумен от 14.10.2014г. по гр.д.№ 401/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: