9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 01.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 574/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. И. Д. – Д., Ж. И. Г., Е. Д. Б., Ф. Р. Ф., К. А. Д., Л. Б. Т., Ц. А. Т. и М. З. Й. срещу решение от 6. 11. 2013 г. по гр. д. № 7172/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „в” въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решение от 3. 01. 2008 г. по гр. д. № 911/2005 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите против И. П. Н. и Т. Г. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху имот пл. № 3 с площ от 2391 кв.м., който попада в парцел І, в кв. 58 /стар 59/, по регулационния план на [населено място], м. „К.”, одобрен със заповед от 5. 01. 1999 г. и в частта, с която e обезсилено въззивното решение в частта по предявения срещу Министерство на земеделието и горите иск за признаване за установено, че описаният имот не е държавна собственост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Подадени са касационни жалби и от Л. В. М. – П. и Л. Н. М. срещу решение от 6. 11. 2013 г. по гр. д. № 7172/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „в” въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решение от 3. 01. 2008 г. по гр. д. № 911/2005 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от същите против И. П. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху имот пл. № 4 с площ от 6071 кв.м. и имот пл. № 2 с площ от 6697 кв.м., , които попадат в парцел І, кв. в кв. 58 /стар 59/ по регулационния план на [населено място], м. „К.”, одобрен със заповед от 5. 01. 1999 г. и в частта, с която е обезсилено въззивното решение в частта по предявения срещу Министерство на земеделието и горите иск за признаване за установено, че описаният имот не е държавна собственост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационните жалби И. П. Н., Т. Г. С., Министерство на земеделието и горите, както и третото лице помагач на ответниците [фирма] не изразяват становище по същите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение, съобрази следното:
1. Относно посочените от жалбоподателите Е. И. Д. – Д., Ж. И. Г., Е. Д. Б., Ф. Р. Ф., К. А. Д., Л. Б. Т., Ц. А. Т. и М. З. Й. основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно имот пл. № 3 с площ от 2391 кв.м., който попада в парцел І, в кв. 58 /стар 59/, по регулационния план на [населено място], м. „К.”, одобрен със заповед от 5. 01. 1999 г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от посочените лица срещу Т. Г. С. и И. П. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху описания имот пл. № 3, въззивният съд е приел, че наследодателите на посочените лица – ищци по този иск в първоинстанционното производство, са били собственици на недвижим имот, който през 1963 г. е бил отчужден по ЗПИНМ /отм./ за обществено мероприятие – включен заедно с други имоти в парцел ХХVІІ, отреден за озеленяване и оранжерии на ТКЗС „Г. К.” – Горна Баня със заповед № 435/15. 11. 1963 г.. Приел е, че е налице пречка по чл. 2, ал. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС за възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на отчуждените собственици, тъй като към влизане в сила на реституционния закон не само е било започнало фактическо строителство на оранжерии и предприети действия по реализиране на мероприятието озеленяване, но и мероприятието, за което е бил отреден целият парцел, в който е включен и спорният имот, е било реализирано. Приел е, че няма процесуална пречка, по направеното от ответниците възражение, да се упражни косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решение от 6. 07. 1998 г. по ахд № 2699/1994 г. на СГС, ІІІв отделение, влязло в сила на 29. 03. 1999 г., с което е отменен отказът на кмета и е постановена отмяна отчуждаването на процесния имот, тъй като ответниците не са били страна в административното производство и не са могли да се защитят чрез обжалване на постановеното позитивно реституционно решение по него. Приел е, че отричането на възможността в исковото производство да направят възражение за липса на благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията означава същите да се обвържат от резултата на административното производство, в което не са могли да участват. Изводът за реализирано мероприятие върху отчуждения имот е обоснован със заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза на вещите лица инж. П., арх. П. и инж. Р. от 14. 02. 2006 г. /приета по искане на страните, без никой от ищците да оспори заключението/ и писмените доказателства по делото – позволителен билет № 206/12. 07. 1973 г., издаден от СГНС, р-н „Девети септември”, отдел С. за строеж на обект „Цветна оранжерия на ТКЗС „Горна баня” – 6 бр. по 5 дка стъклени оранжерии и 12 бр. по 0,5 дка парници, удостоверение № АБ-94-Т-16/6. 04. 2005 г. издадено от СО, р-н „О. купел”, писмо № Р-45-08-18-315/5. 07. 1993 г. на СО, У., удостоверение № 2 към преписка ДИ 94-00-15/1999 г., писмо № 1194Р-18-03/24. 10. 96 г. на СО, У., 2 бр. скици. За да обезсили решението в частта му по отрицателният установителен иск за собственост срещу Министерство на земеделието и горите, съдът е приел, че същият е недопустим, тъй като е предявен при липса на правен интерес /министерството не претендира имотът да е държавна собственост, обратното – поддържа, че още 28. 01. 2000 г. процесните имоти са продадени от държавата, чрез МЗГ, на ответницата Т. С. през време на брака й с И. Н., по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, впоследствие през 2004 г. апортирани в капитала на [фирма] и вече не са частна държавна собственост/ и предвид обстоятелството, че установяване със сила на пресъдено нещо, че имотът не е държавна собственост не би оказало никакво въздействие върху правната сфера на ищците.
От изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извеждат следните правни въпроси: а/. влязлото в сила решение на административен съд за възстановяване на собствеността, постановено в производство по обжалване на отказа на административния орган да възстанови собствеността, задължително ли е за всички, включително и за третото лице неучаствало в административното производство, и допустимо ли е в исково производство, по което реституираните собственици се легитимират с такова решение, гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност на административния акт – с твърдение, че приетото във въззивното решение по този въпрос противоречи на решение № 33 от 3. 11. 1999 г. по гр. д. № 461/1998 г. на ВКС, 5-чл. с-в и на решение № 3789 от 17. 11. 1997 г. по гр. д. № 4147/95 г. на ВКС, ІV г.о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; б/. има ли решението на административен съд за възстановяване на собствеността, постановено в производство по обжалване на отказа на административния орган да възстанови собствеността, конститутивно действие и поражда ли същото право на собственост върху имота в полза на реституираните собственици – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 4870/18. 07. 2000 г. по а.д. № 2403/2000 г. на ВАС; в/. може ли съдът в исковото производство служебно да осъществи контрол на реституционно решение на административен съд, от което ищецът черпи права, без изрично направено от ответника възражение в този смисъл или при възражение, оспорващо общо правото на собственост на ищеца, както и какво трябва да е възражението на ответника – по съдържание и форма и ограничено ли е предявяването му във времево отношение – с твърдение за противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата, без позоваване на конкретни съдебни решения /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; г/. има ли срок за извършване на косвен съдебен контрол на реституционни решения на административен съд, какви ще са последиците за решението на административния съд и за сключени от реституираните собственици разпоредителни сделки в случай, че в исково производство се приеме незаконосъобразност на акта за възстановяване на собствеността, какво е съотношението между решението на граждански съд постановено в исково производство по спор за собственост и решението на административния съд – с твърдение за противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата, без позоваване на конкретни съдебни решения /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
По първия поставен въпрос /дали влязлото в сила решение на административен съд за възстановяване на собствеността, постановено в производство по обжалване на отказа на административния орган да възстанови собствеността, е задължително за всички, включително и за третото лице неучаствало в административното производство, и допустимо ли е в исково производство, по което реституираните собственици се легитимират с такова решение, гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност на административния акт/ – доказано е противоречивото му разрешаване с приетото по този въпрос в представените решения на ВКС, постановено по отменения ГПК – решение № 33 от 3. 11. 1999 г. по гр. д. № 461/1998 г. на ВКС, 5-чл. с-в. и решение № 3789 от 17. 11. 1997 г. по гр. д. № 4147/95 г. на ВКС, ІV г.о. Противоречивата съдебна практика, обаче, следва да се счита преодоляна с решение № 198 от 25. 03. 2014 г. по гр. д. № 3296/13 г. на ВКС, І г.о. и с решение № 126 от 20. 06. 2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за съдилищата, според които гражданският съд може да се произнася инцидентно по валидност и законосъобразност на административен акт, който е бил предмет на пряк съдебен контрол, ако този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. Изводите на въззивния съд по настоящото дело не противоречат на цитираните решения по чл. 290 ГПК, доколкото в случая страни в производството пред административния съд са били реституираните собственици – наследодатели на ищците и общината, а ответниците Т. Г. С. и И. П. Н. не се явяват частни приобретатели на права от общината. За пълнота следва да се отбележи, че изводите на съда по този въпрос не противоречат и на приетото в ТР № 5/2013 г., според което само държавата и органите й стопанисващи горите и земеделските земи е обвързана от съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори.
По втория въпрос /има ли решението на административен съд за възстановяване на собствеността, постановено в производство по обжалване на отказа на административния орган да възстанови собствеността, конститутивно действие и поражда ли същото право на собственост върху имота в полза на реституираните собственици/ – не е доказано противоречивото му решаване от съдилищата. Съгласно приетото в ТР № 1/2009 г., понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, поради различния им предмет на правораздаване в сравнение с този на гражданските. В този смисъл, разрешаването на посочения въпрос в противоречие с посоченото и представено от касаторите решение № 4870/18. 07. 2000 г. по а.д. № 2403/2000 г. на ВАС не представлява основание за допускане на касационно обжалване на решението на гражданския съд. А и решението на въззивния съд не съдържа изводи, според които решението на административен съд за възстановяване на собствеността, постановено в производство по обжалване на отказ на административния орган да възстанови собствеността, няма конститутивно действия.
По останалите въпроси– не е доказано противоречивото им решаване от съдилищата. К. нито се позовават на влезли в сила съдебни решения по тези въпроси, нито представят такива.
Не са поставени правни въпроси във връзка с жалбата срещу решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения срещу МЗГ отрицателен установителен иск за собственост на имот пл. № 3, нито касаторите се позовават на някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
2. Относно посочените от жалбоподателите Л. В. М. – П. и Л. Н. М. основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно имот пл. № 4 с площ от 2391 кв.м., който попада в парцел І, в кв. 58 /стар 59/, по регулационния план на [населено място], м. „К.”, одобрен със заповед от 5. 01. 1999 г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от посочените лица срещу И. П. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху описания имот пл. № 4, въззивният съд е приел, че ищците по този иск са наследници на Н. М. П. и А. С. М., които са били собственици на описания имот, отчужден по ЗПИНМ /отм./ за обществено мероприятие – включен в парцел ХХVІІ, отреден за озеленяване и оранжерии на ТКЗС „Г. К.” – Горна Баня със заповед № 435/15. 11. 1963 г. на председателя на ИК на СНС. Приел е, че е налице пречка по чл. 2, ал. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС за възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на отчуждените собственици, тъй като към влизане в сила на реституционния закон не само е било започнало фактическо строителство на оранжерии и предприети действия по реализиране на мероприятието озеленяване, но и мероприятието, за което е бил отреден целият парцел, в който е включен и спорният имот, е било реализирано напълно. Приел е, че е допустимо да се упражни съдебен контрол за материална законосъобразност на заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-45 от 20. 05. 1998 г. на кмета на СО, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът И. Н. не е бил участник в административното производство по издаването й. Изводът за реализирано мероприятие върху отчуждения имот е обоснован със заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза на вещите лица инж. П., арх. П. и инж. Р. от 14. 02. 2006 г. /неоспорено от страните, които са направили и искане за приемането му/ и писмените доказателства по делото – позволителен билет № 206/12. 07. 1973 г., издаден от СГНС, р-н „Девети септември”, отдел С. за строеж на обект „Цветна оранжерия на ТКЗС „Горна баня” – 6 бр. по 5 дка стъклени оранжерии и 12 бр. по 0,5 дка парници, удостоверение № АБ-94-Т-16/6. 04. 2005 г. издадено от СО, р-н „О. купел”, удостоверение № 3 към преписка ДИ 94-00-15/1999 г., писмо № Р-Н5-08-18-300/23. 10. 1996 г. на СО, У., 2 бр. скици. За да обезсили решението в частта му по отрицателният установителен иск за собственост срещу Министерство на земеделието и горите, съдът е приел, че същият е недопустим, тъй като е предявен при липса на правен интерес /министерството не претендира имотът да е държавна собственост, обратното – поддържа, че още 28. 01. 2000 г. процесните имоти са продадени от държавата, чрез МЗГ, на ответницата Т. С. през време на брака й с И. Н., по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, впоследствие през 2004 г. апортирани в капитала на [фирма] и вече не са частна държавна собственост/ и предвид обстоятелството, че установяване със сила на пресъдено нещо, че имотът не е държавна собственост не би оказало никакво въздействие върху правната сфера на ищците.
От изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на двете жалбоподателки се извеждат следните правни въпроси: а/. при иск за собственост, по който ищецът се позовава на възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС длъжен ли е съдът, при преценка основателността на иска, да изследва обстоятелството дали към влизане в сила на реституционния закон върху отчуждения имот е започнало фактическото строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което е извършено отчуждаването – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 19 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 214/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 89 от 16. 07. 2012 г. по гр. д. № 426/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 91 от 1. 03. 2012 г. по гр. д. № 461/2011 г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; б/. дали построяването на три паянтови сгради и навеси върху отчуждения за благоустройствено мероприятие незастроен имот е пречка за реституция – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 4132 от 14. 04. 1995 г. по адм.д. № 1159/94 г. на ВКС, ІІ г.о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; в/. ако в един общ парцел, предвиден за осъществяване на две или повече самостоятелни благоустройствени мероприятия, е включен и отчужден за тази цел имот /наред с други имоти/ и върху този имот към влизане в сила на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС не е започнало строителство в изпълнение на мероприятието, което е следвало да се реализира върху него, налице ли е пречка за отмяна на отчуждаването на този имот – с твърдения, че отговорът на този въпрос даден с обжалваното решение противоречи на приетото по аналогични казуси в решения по административни дела – решение № 2499/5. 12. 1994 г. по адм.д. № 5668/93 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 320 от 15. 03. 1995 г. по адм.д. № 595/94 г. на ВКС, ІІ г.о.; г/. в случай, че не е било реализирано благоустройственото мероприятие, за което имотът е бил отчужден и след това същият е бил преотреден за други мероприятия, следва ли съдът да изясни започнало ли е фактическото строителство и по тяхното изпълнение – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 19 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 214/10 г. на ВКС, І г.о. и решение № 89 от 16. 07. 2012 г. по гр. д. № 426/2011 г., І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; д/. когато в отчуждения имот е започнало фактическо строителство, но е останала свободна площ, която не е заета от мероприятие и не представлява нормативно определена прилежаща площ към съществуващи сгради, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността върху незаетата от мероприятието част от имота – с твърдение, че този въпрос противоречи на решение № 193 от 31. 10. 2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. на ВКС, І г.о. и решение № 223 от 30. 10. 2013 г. по гр. д. № 723/2012 г. на ВКС, І г.о./основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; е/. съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, явява ли се държател на идеалните части на останалите съсобственици, срещу които е предявен ревандикационен иск – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с приетото в решение № 46 от 11. 02. 2009 г. по гр. д. № 625/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 128 от 8. 04. 2010 г. по гр. д. № 736/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
По първия поставен въпрос /при иск за собственост, по който ищецът се позовава на възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС длъжен ли е съдът, при преценка основателността на иска, да изследва обстоятелството дали към влизане в сила на реституционния закон върху отчуждения имот е започнало фактическото строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което е извършено отчуждаването/ – правните изводи на съда съответстват напълно на приетото в представените решения по чл. 290 ГПК /решение № 19 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 214/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 89 от 16. 07. 2012 г. по гр. д. № 426/2011 г. на ВКС, І г.о. и решение № 91 от 1. 03. 2012 г. по гр. д. № 461/2011 г. на ВКС, І г.о./. С въззивното решение е прието, че важна предпоставка за възстановяване на собствеността по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от същия /реституция на отчужден незастроен имот/ е към влизане в сила на закона да не е започнало фактическото строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което е бил отчужден имотът. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, описани по-горе /заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. П., арх. П. и инж. Р. от 14. 02. 2006 г., неоспорено от страните и с направено от ищците искане за приемането му, и писмените доказателства по делото – позволителен билет № 206/12. 07. 1973 г., издаден от СГНС, р-н „Девети септември”, отдел С. за строеж на обект „Цветна оранжерия на ТКЗС „Горна баня” – 6 бр. по 5 дка стъклени оранжерии и 12 бр. по 0,5 дка парници, удостоверение № АБ-94-Т-16/6. 04. 2005 г. издадено от СО, р-н „О. купел”, удостоверение № 3 към преписка ДИ 94-00-15/1999 г., писмо № Р-Н5-08-18-300/93 от 23. 10. 1996 г. на СО, У., 2 бр. скици/ съдът е приел, че към влизане в сила на закона фактическото построяване на оранжериите и извършване на дейности по озеленяване не само е започнало, но е реализирано напълно, поради което е налице пречка за възстановяване на собствеността.
По втория и третия поставени въпроси /дали построяването на три паянтови сгради и навеси върху отчуждения за благоустройствено мероприятие незастроен имот е пречка за реституция и, ако в един общ парцел, предвиден за осъществяване на две или повече самостоятелни благоустройствени мероприятия, е включен и отчужден за тази цел имот, наред с други имоти, и върху този имот към влизане в сила на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС не е започнало строителство в изпълнение на мероприятието, което е следвало да се реализира върху него, налице ли е пречка за отмяна на отчуждаването на този имот/ – не е доказано противоречивото им решаване от съдилищата. Както бе посочено, съгласно приетото в ТР № 1/2009 г., понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища /преди създаването им – практиката по административни дела/, поради различния им предмет на правораздаване в сравнение с този на гражданските. В този смисъл, разрешаването на тези въпроси в противоречие с посочени и представени от касаторите решения по административни дела не е основание за допускане на касационно обжалване на решението на гражданския съд. Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че при извършване на преценката започнало ли е реализиране на мероприятието за което е отчужден имотът към влизане в сила на реституционния закон, от значение е дали реализирането на мероприятието е започнало в някои от имотите, включени в общия парцел и отчуждени за същото, и дарли незасегнатият от строителството имот има значение на обслужващ терен по отношение на изградените обекти, а не дали конкретният имот е засегнат от строителни дейности. А и въпросът по т. „в” не е относим към делото, доколкото отчуждаването на имота през 1963 г. е било за единно мероприятие – построяване на оранжерии и озеленяване за нуждите на ТКЗС и не е налице хипотеза, при която част от парцела да е отредена само за оранжерии за нуждите на ТКЗС, а останалата – само за озеленяване за обществени нужди /напр. парк/.
Четвъртият въпрос /в случай, че не е било реализирано благоустройственото мероприятие, за което имотът е бил отчужден и след това същият е бил преотреден за други мероприятия, следва ли съдът да изясни започнало ли е фактическото строителство и по тяхното изпълнение/ не е относим към конкретния спор, тъй като в случая не е налице хипотеза, при която първоначалното благоустройствено мероприятие, за което е бил отчужден имотът, да не е реализирано. Както писмените доказателства по делото, така и експертизите установяват, че мероприятието, за което е бил отчужден имотът през 1963 г., наред с други имоти и включен в общ парцел, отреден за оранжерии и озеленяване за нуждите на ТКЗС „Г. К.” – Горна Баня, е било реализирано, като не е било реализирано мероприятие предвидено в следващ регулационен план от 1977 г. /за построяване на ресторант, младежки клуб, спортен клуб, луна парк, районен парк, паркинг, трафопост/.
Петият въпрос /когато в отчуждения имот е започнало фактическо строителство, но е останала свободна площ, която не е заета от мероприятие и не представлява нормативно определена прилежаща площ към съществуващи сгради, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността върху незаетата от мероприятието част от имота/ също не е относим към спора – в случая се касае за отчуждени четири имота, включени в един общ парцел, целият отреден за едно мероприятие – построяване на оранжерии и озеленяване за нуждите на ТКЗС „Г. К.” – Горна Баня, което към влизане на реституционния закон е било реализирано и по делото няма данни /според заключенията на експертизите, представените скици на парцела, писмените доказателства/ да е останала свободна площ, непредставляваща прилежаща площ към постройки, обслужващ терен, площ осигуряваща достъп до построени обекти.
Последният въпрос не е от съществено значение за изхода на делото – от значение е дали са били налице пречки за възстановяване на собствеността и законосъобразна ли е заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването, а не дали ответникът държи чрез друг съсобственик спорния имот. Дори при недоказано държане на вещта, предмет на иска по чл. 108 ЗС, от ответника, съдът, при установено право на собственост в полза на ищеца, следва с решението да приеме за установено, че ищецът е собственик на вещта и да отхвърли претенцията за осъждане на ответника да предаде владението.
Не са поставени правни въпроси във връзка с жалбата срещу решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения срещу МЗГ отрицателен установителен иск за собственост на имот пл. № 3, нито касаторите се позовават на някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
3. Относно посочените от жалбоподателите Л. В. М. – П. и Л. Н. М. основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно имот пл. № 2 с площ от 6697 кв.м., който попада в парцел І, в кв. 58 /стар 59/, по регулационния план на [населено място], м. „К.”, одобрен със заповед от 5. 01. 1999 г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от посочените лица срещу И. П. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху описания имот пл. № 2, въззивният съд е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността върху този имот по реда на ЗСПЗЗ не е приключила с влязлото в сила решение № Р96ГБ от 24. 10. 1997 г. на ПК – О. купел, тъй като с влезли в сила съдебни решения по граждански дела № № 6006/1999 г. на СРС, 43 с-в и 19946/2003 г. на СРС, 44 с-в са прогласени за нищожни последващи решения на поземлената комисия за същия имот, с които се отказва възстановяване на собствеността /решение № Р95ГБ/10. 08. 1999 г. и решение № Р96ГБ от 3. 07. 2003 г./. За да обезсили решението в частта му по отрицателният установителен иск за собственост срещу Министерство на земеделието и горите, съдът е приел, че същият е недопустим, тъй като е предявен при липса на правен интерес /министерството не претендира имотът да е държавна собственост, обратното – поддържа, че още 28. 01. 2000 г. процесните имоти са продадени от държавата, чрез МЗГ, на ответницата Т. С. през време на брака й с И. Н., по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, впоследствие през 2004 г. апортирани в капитала на [фирма] и вече не са частна държавна собственост/ и предвид обстоятелството, че установяване със сила на пресъдено нещо, че имотът не е държавна собственост не би оказало никакво въздействие върху правната сфера на ищците.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационните жалби и на двете касаторки се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в частта му досежно имот пл. № 2. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос – дали влязлото в сила позитивно решение на ПК /ОСЗ/, придружено със скица, легитимира лицата в полза на които е постановено за собственици на възстановения имот – в противоречие с отговора на този въпрос, даден в решение № 142 от 5. 08. 2011 г. по гр. д. № 151/2010 г. на ВКС, І г.о.
Този въпрос, обаче, не е от съществено значение за изхода на делото по иска за собственост досежно посочения имот. Това е така, тъй като изводите на съда за реализиране на мероприятието, за което е бил отреден целият парцел, в който са били включени процесните имоти пл. № № 1, 2, 3 и 4 със заповед № 435/15. 11. 1963 г. – тогава парцел ХХVІІ „За озеленяване и оранжерии на ТКЗС „Г. К.” – Горна Баня”, се отнасят за целия парцел, което сочи на пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и върху включения в парцела бивш земеделски имот. Този извод следва от заключението на техническата експертиза на вещите лица инж. П., арх. П. и инж. Р. от 14. 02. 2006 г. /неоспорено от никой от ищците, с направено искане от същите за приемането му/ и заключението на експертизата на вещото лице инж. Н. от 15. 10. 2007 г. и устните й обяснения в съдебно заседание /според които цветопроизводното стопанство на ТКЗС не само е било изградено, но и е функционирало като такова преди закриване на ТКЗС/, също неоспорено от ищците и с изрично заявено искане за приемането му. Данните в заключенията на експертизите съответстват на писмените доказателства по делото – позволителен билет № 206/12. 07. 1973 г., издаден от СГНС, р-н „Девети септември”, отдел С. за строеж на обект „Цветна оранжерия на ТКЗС „Горна баня” – 6 бр. по 5 дка стъклени оранжерии и 12 бр. по 0,5 дка парници, удостоверение № АБ-94-Т-16/6. 04. 2005 г. издадено от СО, р-н „О. купел”, удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ № 1 към преписка ДИ 94-00-15/99 г., 2 бр. скици. Тоест, предвид решаващия извод на въззивния съд за проведено благоустройствено мероприятие в целия парцел, в който са включени спорните имоти пл. № № 2, 3 и 4 /което сочи на пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10бЗСПЗЗ/, то въпросът дали с постановяване на позитивно решение на ОСЗ и скица към него административната процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ следва да се счита приключила не е съществен за преценка основателността на ревандикационния иск и изхода на делото.
Не са поставени правни въпроси във връзка с жалбата срещу решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения срещу МЗГ отрицателен установителен иск за собственост на имот пл. № 3, нито касаторите се позовават на някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
По изложените по-горе съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение във всичките му части.
Ответните страни по касационната жалба не правят искане за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, а и същите не са извършили никакви съдопроизводствени действия в касационното производство.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7396 от 6. 11. 2013 г. по гр. д. № 7172/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „в” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: