О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София 03.04.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1108/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. д. г. „С.”, [населено място], област М., подадена от пълномощника и адвокат Я. Я., срещу решение от 24.11.2014 г. по гр. дело №318/2014 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение №210 от 02.07.2014 г. по гр. дело №1450/2013 г. на Ломския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Г. И. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата не е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, за които е била дисциплинарно уволнена. Исковете не са погасени по давност, защото първоначално са били предявени срещу ненадлежен ответник – [община], и съдът не е изпълнил задължението си да укаже на ищцата да отстрани тази нередовност на исковата молба чрез конституиране на надлежен ответник. След даване на такива указания поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването.
Ответницата по касационната жалба М. Г. И., [населено място], оспорва жалбата..
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали поправената искова молба след изпълнение на указанията на съда за посочване на надлежен ответник съобразно ТР №1/2010 от 30.03.2012 г. по тълк. дело №1/2010 г. на ВКС, ОСГК се счита за редовна от деня на подаването и дали е правилен изводът на въззивния съд, че ищцата не е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, за които е била дисциплинарно уволнена. Счита, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представено е решение №3519 от 05.09.2014 г. на РС – Разлог с отбелязване, че то не е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 24.11.2014 г. по гр. дело №318/2014 г. на Окръжен съд – Монтана. Първият повдигнат от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение, но не се решава противоречиво от съдилищата. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен не само да формулира правния въпрос от значение за изхода по делото, но и да посочи конкретно влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, в противоречие на което той е разрешен в обжалваното въззивно решение, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното от касатора първоинстанционно решение не е влязло в сила. Този въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото по него има трайно установена практика, включително и задължителна такава – ТР №1/2010 от 30.03.2012 г. по тълк. дело №1/2010 г. на ВКС, ОСГК, според която поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването и. В този смисъл са и задължителните указания, дадени от ВКС с първото касационно решение по делото – решение №258 от 14.12.2013 г. по гр. дело №3079/2013 г. Вторият въпрос не е правен, а фактически и на него може да се даде отговор само след анализ на събраните по делото доказателства, което не може да се направи в производството по чл.288 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 540 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2014 г. по гр. дело №318/2014 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Ц. д. г. „С.”, [населено място], да заплати на М. Г. И., [населено място], 540 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.