3
определение по гр.д.№ 826 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 07.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 826 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. П. срещу решение № 17750 от 27.10.2014 г. по в.гр.д.№ 12058 от 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което е отменено решение от 22.06.2012 г. по гр.д.№ 23525 от 2009 г. на Софийския районен съд, 31 състав в частта му за уважаване на предявения от Р. С. П. срещу В. С. Й. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС наследодателят на ищцата Р. С. П.- С. А. А. е бил собственик на нива с площ от 2,6 дка в землището на [населено място], м.”Ст.” при съседи: от север- общински имот, от изток- наследници на М. А. М., от запад- наследници на С. Т. М. и от юг- общински имот и вместо него е поставено решение, с което този иск е отхвърлен.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на решението касаторката сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че постановеното от СГС решение противоречи на посочена от нея незадължителна практика на ВКС: решение № 1105 от 15.09.1994 г. по гр.д.№ 1714 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 1818-А от 01.11.1995 г. по гр.д.№ 2180 от 1994 г. на СК, Четвърто г.о.
В писмен отговор от 08.02.2015 г. ответницата по жалбата В. С. Й. оспорва същата. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за частична отмяна на решението на първоинстанционния съд /само по отношение на ответницата В. С. Й./ и за отхвърляне на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спрямо тази ответница, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсвали доказателства за точните граници на притежавания от наследодателя на ищцата Р. С. П.- С. А. А. земеделски имот /липсвали документи за собственост, в които тези граници да са посочени, а и те не се установявали от събраните по делото свидетелски показания и заключението на експертизата/ и за идентичността на този имот с претендирания в исковата молба терен, възстановен на ответниците.
Липсва противоречие между това решение и посочената от касаторката практика на ВС:
1. Решение № 1105 от 15.09.1994 г. по гр.д.№ 1714 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о. е постановено по спор между две общини за установяване на границите на землища на съседни селища. В него ВС не е разглеждал и не се е произнасял по въпроси, които са обусловили правните изводи на съда в обжалваното по настоящото дело решение. От друга страна, в обжалваното решение въззивният съд също не се е произнесъл по спор за установяване на точните граници на землищата на съседни селища, тъй като не е бил сезиран с такъв спор. Освен това, решаващите изводи на съда за неоснователността на иска, с който е бил сезиран /установителен иск за собственост към минал момент на подлежаща на реституция по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя/ не се основават на някакво несъответствие между землищните граници на съседни землища, а на липсата на събрани по делото писмени и гласни доказателства за установяване на точните граници на притежавания от наследодателя на ищцата земеделски имот и на липсата на идентичност между този бивш земеделски имот и претендирания с исковата молба имот.
2. В решение № 1818-А от 01.11.1995 г. по гр.д.№ 2180 от 1994 г. на СК, Четвърто г.о. е прието, че само декларирането на имота не е достатъчно, за да се приеме, че той е бил собственост на наследодателя на ответника по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, след като по делото не са представени каквито и да било доказателства, че имотът е закупен или придобит по друг начин. Няма как да е налице противоречие на това решение с обжалваното въззивно решение, в което съдът въобще не е разглеждал и не се е произнасял по въпроса дали наследодателят на ответницата В. С. Й.- С. Т. М. е бил собственик на процесния имот. Предмет на установяване по делото е било правото на собственост на наследодателя на ищцата Р. С. П.- С. А. А., за което въззивният съд е приел, че не е доказано, не защото липсват надлежни доказателства за придобиването на имота от С. А., а защото липсвали доказателства за точните граници на притежавания от него имот и за идентичността на този имот с претендирания в исковата молба терен. Доколко тези решаващи мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението и предвид на това, че по отношение на тези мотиви не е изведен и посочен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тяхната правилност не може да се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК по допускане на касационното обжалване
Поради гореизложеното не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Р. С. П. срещу решение № 17750 от 27.10.2014 г. по в.гр.д.№ 12058 от 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. С. П. от [населено място], кв.В., [улица] да заплати на В. С. Й. от [населено място], кв.В., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.