О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 169
гр. София, 07.04.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 март, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2249/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл.295 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от:
1. От страна на пълномощника на [фирма] -гр.София като трето лице-помагач на ответника срещу решение № 470/14.03.2014г. по гр.д. № 4103/2013 на Софийски апелативен съд, ГО, с което е отменено първоинстанционното решение от 03.01. 2012 г. на СГС,ТО,Втори с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът на Б. К. К.” –съд.адрес [населено място], [улица]-адв. Ф. Б. от САК , предявен на основание чл. 26 ал.3,т.4 ЗМГО за установяване недобросъвестността на ответника [фирма] при подаване на заявка за регистрация вх. № 98041869 N в ПВ на търговска марка B. K. ,рег. № 7519 У и вместо него е постановено друго, с което този иск е уважен.
2. От страна на ответника [фирма] срещу решението на САС в същата част и
3. От страна на ответника [фирма]-гр. София срещу същото въззивно решениеу в тази част.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 , т.2 ,т.3 ГПК.
Ответникът по касационните жалби Б. К. К.”, изпраща писмени отговори на същите, в които изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от приетите по делото писмени доказателства и изслушаното вещо лице, чието експертно заключение е прието от съда и не е оспорено от страните налице е висока степен на сходство между притежаваната от ищцовото дружество марки и регистрираната от страна на ответника в ПВ марка B. K. ,рег. № 7519 У за стоки от класове 35 и 42 от Ницката класификация. Двете търговски марки са регистрирани за сходни услуги по МКСУ. Установено е, че стоки, означени с търговската марка на ищцовото дружество, притежаваща висока степен на разпознаваемост присъстват на българския пазар още в периода 1979 г. -1989 г. , когато две сходни словни марки са били регистрирани на името на ищеца в Института по изобретения и рационализации. Следователно като е подал заявление за регистрацията като своя търговска марка на знак с висока степен на сходство с общоизвестната на националния пазар търговска марка, правата върху която се притежават от ищеца и то за близки стоки и услуги стоки, за които последната е регистрирана, ответното дружество е действало недобросъвестно-в противоречие с честната търговска практика и с цел извличане на изгода от ползването на общоизвестността на чужда търговска марка.
В изложенията към жалбите на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касаторите се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до следното: за допустимостта да бъде предявен установителен иск по чл.26 ал.3,т.4 ЗМГО срещу заявителя за вписване в ПВ на дадена търговска марка, а маркопритежателят да бъде привлечен като трето лице-помагач и за съдържанието на понятието недобросъвестност по смисъла на чл.26 ал.1, т. 4 ЗМГО. Поставят се и въпросът за задължението на съда да обсъди всички доказателства,събрани по делото.
Касаторите се позовават на наличието на т. 1 , т.2 и т. 3 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация.
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице основание за допускане на касация, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Относно допустимостта на установителен иск по чл.26 ал.3,т.4 ЗМГО предявен срещу заявителя за вписване в ПВ на дадена търговска марка, при положение, че маркопритежателят е привлечен като трето лице-помагач, то този въпрос касае допустимостта на предявения иск, за което ВКС се е произнесъл с решение №194/30.10.2013 г. по т.д. № 2274/13 на ТК,Второ т.о., още при първото разглеждане на спора в касационната инстанция, с което е отменено въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение по отношение на процесния иск и делото е върнато за произнасяне по същество на спора. Доколкото касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното решение в обжалваната част/така ТР1/10.02.2009 г. на ОСГТК/ и с цитираното решение ВКС е приело, че въззивната инстанция дължи произнасяне по същество на спора, то ВКС имплицитно се е произнесъл,че искът е допустим, което е задължително за съда, на който е върнато делото за повторно разглеждане-аргумент от чл.294 ал.1 предл.второ ГПК. Следователно въпросът за допустимостта на иска е решен още при първото произнасяне на ВКС по спора по начин, който не допуска пререшаването му.
По отношение на въпроса за съдържанието на понятието недобросъвестност по смисъла на чл.26 ал.1, т. 4 ЗМГО и по специално за това обхваща ли се в него и знанието на подалия заявление за регистрация и намерението за неправомерно използване във вреда на притежателя й е налице качеството обуславящ изхода по конкретния спор. Липсва, обаче, наличие на някое от допълнителните основания за дискреция, съгласно чл.280 ал.1 ЗМГО по този въпрос. Относно отговора на същия е налице трайна съдебна практика на ВКС от категорията на незадължителната такава:Р №851от 23.11.2006 г. по т.д. №391/2006 г. на ТК-ІІ т.о. , Р №140/29.05.2007 г. по т.д. № 920/2006 г. на ВКС, ІІ т.о. , Р № 475/28.07.2006 г. по т.д. № 1070/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. Р № 77 от 14.04.2005 г. на по т.д. № 321 /2004 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., която е категорично в насока, че под недобросъвестност при подаването на заявление за регистрацията на един знак като търговска марка се разбира именно знанието на подаващия заявлението за регистрация на един знак като търговска марка, че същият се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. Обжалваното решение дава отговор на въпроса напълно в съответствие с константната задължителна практика на ВКС, цитирана по-горе и следователно липсва основание за допускане до касация, съгласно т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Наличието на задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК изключва приложението на чл.280 ал.1, т.2 и 3 ГПК-/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г..
От своя страна повдигането на въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателств , събрани по делото и за спазването на правилата на логиката и на процесуалните правила относно доказателствената сила при формиране на фактическите изводи на съда по спора представляват оплаквания за евентуално допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на необоснованост на изводите на съда, които процесуалният закон визира като основания за отмяна на решението като неправилно-чл.281 т.3 ГПК, но не и като такива за допускане до касация.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 470/14.03.2014г. по гр.д. № 4103/2013 на Софийски апелативен съд, ГО
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.