О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София 07.04.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 867/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Е. С., срещу въззивно решение №149 от 25.11.2014 г. по гр. дело № 264/2014 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №249 от 20.08.2014 г. по гр. дело № 1069/2014 г. на Разградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу Т. п. на Н. о. и. – Р. с правно основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР за установяване стаж на длъжността „крояч” на пълно работно време в ПК”В. К.”, [населено място], за периода 12.12.1972 г. – 01.06.1983 г. Въззивният съд е приел, че в трудовата книжка на ищцата е записан трудов стаж в ПК”В.К.” от 12.12.1972г. до 12.01.1973г. като ученичка в цех „Обувки”; от 13.01.1973г. до 31.10.1979г. като работничка I разряд; от 1.11.1979г. до 31.05.1983 г. като работничка II разряд. Ответникът **на *** *. е признал наличието на трудов стаж за периода 12.12.1972г. – 1.06.1983 г. като такъв на длъжността работник. Пенсионният орган е преценил, че С. М. М. е навършила пенсионна възраст, но не притежава 15 години стаж от втора категория, поради което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След проведена административна и съдебна процедура по обжалване на административния акт по инициатива на ищцата, разпореждане № МП – 20473 / 13.12.2013г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ- Р. е влязло в сила. От удостоверение изх. № 91 – АС – 242/17.04.2014г. от ТП на НОИ, [населено място], се установява, че в архива на НОИ е приета документация, представляваща разплащателни ведомости от [фирма], като правоприемник на ПК”В.К.”, [населено място], за периода от 1.02.1958г. до 31.12.2000г., в който попада и процесният период от време. Единствен ответник по предявения иск се явява ** на *** *. съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2, пр.2 ЗУТОССР. Разплащателните ведомости на предприятието за процесния период са запазени. След като са налице ведомости, които представляват доказателство за положения труд по вид и период, за ищцата липсва правно основание да установява вида на своя стаж по реда на ЗУТОССР. Законодателят е предвидил в тази хипотеза установяването на стажа да става по наличните писмени данни – трудова книжка или удостоверение, издадено въз основа на разплащателните ведомости и в този смисъл са разпоредбите на чл.12 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Въпросът относно вида на положения от ищцата труд е следвало да се разреши в производството по оспорване на административния акт на пенсионния орган. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доколкото искът не е уважен, а е отхвърлен като неоснователен, то се прилагат общите правила на чл.78, ал.3 ГПК относно деловодните разноски.
Ответникът по касационната жалба Т. п. на Н. о. и. – Р. не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали когато в ТП на НОИ са запазени разплащателните ведомости може да се установява видът на трудовия стаж с оглед характера на извършваната работа; при наличие на отбелязвания в трудовата книжка допустими ли са свидетелски показания за установяване на заеманата длъжност; дължи ли ищецът по дела за установяване на трудов и осигурителен стаж съдебни разноски и длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви като анализира събраните доказателства и доводите на страните. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения и определения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №149 от 25.11.2014 г. по гр. дело № 264/2014 г. на Разградския окръжен съд. Първите да въпроса не са обусловили решението на въззивния съд, защото според задължителната съдебна практика при установяване на трудов стаж по съдебен ред може да се установява и видът на извършваната работа, но не може да се установява характерът на трудовата функция, нейната интензивност и сложност с оглед съответствието и с такава за определена категория труд, при условие, че тя е нормативно определена. При спор с пенсионния орган не може да се установява характерът на трудовата функция, която е относима за доказване категорията на труд при пенсиониране./решение №309 от 20.12.2011 год. по гр. дело №1672/2010 г. на ВКС, I. г.о./. Останалите два въпроса са правнорелевантни, но те са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, според която разпоредбата на чл.9 ЗУТОССР не освобождава от деловодни разноски страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск. Тя дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото./ решение №67 от 03.04.2014 г. по гр.д. №2944/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №38 от 29.03.2011 г. по гр.д. №1276/2009 г. на ВКС, ІV г.о./
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №149 от 25.11.2014 г. по гр. дело № 264/2014 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.