2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 08.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1289/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Л. С., подадена чрез пълномощника адв. Р. С. Р., против определение № 36 от 21. 01. 2015 г. по в. ч. гр. д. № 11/2015 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърден отказът на нотариус С. С., рег. № 024 на НК, обективиран в постановление от 12. 12. 2014 г., за признаване на М. Л. С. за собственик по давност на 5/6 идеални части от следните недвижими имоти: нива с площ от 16.202 дка в м. „А. Е.” съставляваща имот № 014015, нива с площ от 27 дка в м. „А. Е.” съставляваща имот № 014050 и нива с площ от 29.997 дка в м.”К.” съставляваща имот № 020017, всички находящи се в землището на [населено място], общ. Венец.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
Не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил отказа на нотариуса да издаде нотариален акт, с който да признае молителката за собственик по давност на 5/6 идеални части от описаните земеделски имоти с мотиви, че показанията на разпитаните от нотариуса свидетели и писмените доказателства по делото не удостоверяват М. Л. С. да е упражнявала непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесните имоти в продължение на десет години, напротив – съдържат данни, че собственикът М. Х. А. упражнява правото си на собственост по отношение на тях в пълен обем, разпореждайки се с идеална част от имотите и сключвайки договор за аренда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1/. към кой момент се счита придобито правото на собственост по давност – към изтичане на давностния срок или към позоваването на изтекла давност, с твърдение, че този въпрос е решен при несъобразяване с приетото в ТР № 4/2012 г. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; б/. ако един съсобственик сключи договор за аренда за целия имот, това прекъсва ли владението на останалите съсобственици, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решение от 7. 12. 2009 г. по гр. д. № 632/2009 г. на ОС – Добрич /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; в/. може ли да се прекъсне придобивна давност след изтичане на придобивния давностен срок, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 4/2012 г. и с решение № 65/3. 06. 2011 г. по т.д. № 660/2010 г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; г/. дали непосочването на номера на нотариалното дело в постановлението за отказ да се извърши нотариално удостоверяване представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на отказа, с твърдение, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Въпросите, посочени по-горе в точки „а”, „б” и „в”, не са обусловили решаващия извод на съда за законосъобразност на постановения от нотариуса отказ да удостовери възникнало в полза на молителката право на собственост по давност. За да достигне до заключението, че същата не е доказала придобиване на собствеността върху имотите по давност, съдът е приел, че показанията на разпитаните от нотариуса свидетели и писмените документи не установяват упражнявано в продължение на десет години непрекъснато, явно, необезпокоявано и несъмнено владение. Прието е, че същите съдържат данни, че процесните имоти са възстановени с влязло в сила решение № 5г от 26. 08. 1994 г. на ПК на наследниците на Х. А. М., дядо на съпруга на молителката М. С., че молителката е обработвала имотите от 1994 г. до сега, но М. Х. А., неин свекър и наследник на Х. М., е упражнявал правото си на собственост в пълен обем, разпореждайки се с идеална част от имотите в полза на трети лица и сключвайки договор за аренда, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС за намерение за своене на имотите е оборена. Тоест, решаващият извод на съда е за липса на осъществявано владение, поради което въпроси, свързани с прекъсване на владение, с момента на придобиване на право на собственост по давност, чрез упражнявано владение в определения в закона срок, както и с прекъсване на придобивен давностен срок са без значение за изхода на конкретното дело.
Разглеждането на последния въпрос /дали невписване на номера на нотариалното дело в постановлението за отказ на нотариуса е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на отказа/ не би допринесло за точно прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл. чл. 587 и 588 ГПК предвиждат задължителни реквизити на констативния нотариален акт, но не и на постановлението по чл. 587, ал. 3 ГПК за признаване или отказ за признаване правото на собственост на молителя. Цитираните норми са разбираеми, непротиворечиви и прилагането им не е свързано с необходимост от изясняване на точния им смисъл.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 21. 01. 2015 г. по в. ч. гр. д. № 11/2015 г. на Шуменския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: