4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 08.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.д.№ 1682/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 92 от 02.04.2014 г. по в. гр. д. № 96/2014 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 267 от 13.12.2013г. по гр. д. № 649/2013 г. на Районен съд – Троян, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] с предишно наименование [фирма], [населено място], на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 18 746.89 лв., платена по фактура № 35119/28.12.2012 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.55, ал.1 и чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.20 и чл.20а ЗЗД – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. се Касаторът поддържа, че направения с въззивното решение извод, че дължима от ответното дружество – потребител на услугата по приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води е цената, уговорена в сключения между страните договор от 01.08.2005 г., а не утвърдената с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР цена е направен в противоречие със специалната нормативна уредба, регулираща дейността по водоснабдяване и канализация и по-конкретно, с разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги -ЗРВКУ, с който е въведен регулатор в областта на водоснабдяването – ДКЕВР, която уеднаквява режима на територията на цялата страна, при съобразяване на редица елементи, влияещи на ценообразуването и чиито решения в тази насока са задължителни за всички В и К оператори и определените с тях цени на водата са приложими към вече сключените от дружествата-оператори договори, като заместват по право противоречащите им разпоредби.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по значимите според касатора за изхода на спора въпроси – 1./ При наличие на облигационна обвързаност на страните и възможност да реализират правата си по друг ред, приложим ли е реда на института на неоснователносото обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД; 2./ Може ли чрез тълкуване на от съда на ясни, но спорни между страните договорна клауза да бъде изменен договора, или следва да се запазва съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните; 3./ При наличие на спор относно договорната клауза следва ли чрез тълкуване на договора, съгласно чл.20 ЗЗД да се издири действителната обща воля на страните, като освен буквалния текст на клаузата се издири смисъла, следващ общия разум на изявлението и 4./ При наличие на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на изискванията на определен нормативен акт, необходимо ли е при тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] възразява срещу допустимосттта на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел, че сумата е недължимо платена. Съдът се е мотивирал, че за процесния период се прилагат цените уговорени в договора от 1.08.2005 г. Общите условия на В и К оператора – касатор не са приложими, тъй като не е налице регламентираната в чл.289 ТЗ и чл.16 ЗЗД т.н. сделки при общи условия, да за бъде подчинен спора между страните на тях. ОУ, одобрени от ДКЕВР от 9.06. 2006г. с решение № 038 са приети след сключване на договора, но и след приемането им не са приобщени към уредбата на отношенията им. Съдът се е позовал на чл. 4 във връзка с чл.3, т.2 и 3, които изискват предлагане на договор за предоставяне на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ, какъвто нов договор между страните не е сключен. Като неоснователно е счетено становището на касатора, че определените от ДКЕВР цени заместват волята на страните по процесния договор. В тази връзка съдът е посочил, че решенията на държавния регулаторен орган представляват административни актове, които пораждат права или задължения само за дружеството В и К оператор, но не могат да внесат промяна в създадените от същото гражданскоправни отношения с потребителите на предоставяните от него услуги, при положение, че страните не са регламентирали в отношенията си приложимост на ОУ за предоставените услуги , за да се твърди, че косвено се прилагат цените определени от ДКЕВР. За неоснователно е прието твърдението за нищожност на клаузата чл.23 от договора. За да има обвързващо действие е нужно да е обективирана конкретна промяна в индивидуалните договори, каквато липсва. Приетите в чл.23 от договора цени не противоречат на определените от ДКЕВР, доколкото са от вида на т.р. „Пределни” цени и по смисъла на закона се явяват възможният максимален размер, който операторите не могат да надвишават. Счетено е, че не е налице твърдяното изменение на чл.24 от договора, тъй като клаузата не предвижда възможност това да става едностранно, а чл.32 регламентира промяната на договора да става по взаимно съгласие на страните.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Неоснователно се поддържа от касатора, че поставените въпроси имат обуславящо значение за изхода на конкретното дело, т. е. Че по отношение на тях е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Вторият и третият въпрос се отнасят до тълкуване на договорни клаузи. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд в резултат на извършеното тълкуване на чл.24 и чл.32 от договора, като част от същинската му правораздавателна дейност, не подлежат на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване. Евентуално допуснатите в тази връзка грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, в каквато насока са изложени доводи от касатора, биха били основания за касиране на решението на основание чл.281, т.3 ГПК, но не са относими към предпоставките за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно постановките на т.1 на ТР 1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е тълкувал клаузите на договора и е обсъдил възраженията на касатора за прилагането на решението на ДКЕВР към отношенията на страните, поради което изводите на решаващия състав за това, дали отношенията между страните във връзка с дължимото възнаграждение за предоставената на ищеца услуга се уреждат от клаузите на сключения между тях договор или от разпоредбите на приет от регулаторния орган ДКЕВР акт, са изводи по приложението на закона, преценката на които може да бъде извършена само при разглеждане на касационната жалба по същество /четвърти и пети въпрос/. Първият въпрос касае приложението на материалния закон от съда, който не може да се разглежда във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1902.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на решението е предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускането му. Поради изложеното не следва да бъде обсъждано наличието на сочените от касатора селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК
В обобщение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съобразно изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 3 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.052014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 02.04.2014 г. по в. гр. д. № 96/2014 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 000 /три хиляди/ лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: