О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 187
София, 08.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 3606/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] и [фирма] [населено място]”, чрез пълномощника им – адвокат Е. С. срещу определение, постановено с решение № 1777 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 2102/2011 г. на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдено определение от 08.03.2011 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 3320/2008 г., с което е оставено без разглеждане искането на процесуалния представител на дружеството за изменение в частта за разноските на решение № 6152/23.12.2010 г. по гр. д. № 3320/2008 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателите поддържат, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което иска неговата отмяна, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Ответникът – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, а по същество намира същата за неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане, респективно – да бъде отхвърлена като неоснователна.
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Не са изпълнени обаче условията за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното определение, инкорпорирано в постановеното от апелативния съд решение са споделени изводите на първоинстанционния съд, че съгласно действащата към момента на постановяване на решението му редакция на чл.80, изр.2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските по чл.80, ал.1 ГПК, не може да иска изменението му чрез пререшаване на размера на дължимите по делото разноски, поради което потвърдил определението му за оставяне без разглеждане молбата на настоящите жалбоподатели за изменение на основание чл. 248 ГПК на решението в частта за присъдените им разноски в размер на 3 652.90 лв.
Частните жалбоподатели не оспорват изводите на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл.80 ГПК, но поддържат, че като се е произнесъл само по въпроса за направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, но не и за разноските за държавна такса, първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото им искане, поради което молбата им е следвало да се разгледа като такава за допълване на решението по смисъла на чл.193 ГПК и ограничението на чл. 80 ГПК за представяне на списък за разноските не е било приложимо, респ. молбата му е била допустима.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване.
Константна е съдебната практика по въпроса, че когато съдът се е произнесъл по искането за разноски, но те са неправилно изчислени, решението в частта за разноските подлежи на изменение, а не на допълване, като именно в тази хипотеза допустимостта на искането по чл.248, ал.1 ГПК е обусловена от изпълнението на изискването по чл.80, ал.1 ГПК за представяне на списък за разноските. След като е безспорно в случая, че страната не е представила списък по чл.80 ГПК и е поискала изменение, а не допълване на решението, въпросът за допустимостта на това искане е разрешен от въззивния съд в съответствие с т.9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато не е представен списък по чл.80 ГПК е недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението по чл.248, ал.1 ГПК, инкорпорирано в решение № 1777 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 2102/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: