4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 09.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 858/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от държавата, чрез юрисконсулт Е. Й. Д., упълномощена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу решение № 2014 от 25. 11. 2014 г. по гр. д. № 3106/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, с което е потвърдено решение № 2709 от 7. 07. 2011 г. на Пловдивския районен съд, VІ гр. с-в. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Е. Б. Б., А. Б. Б., З. П. Б., Ц. Г. Г., Г. А. В., П. Г. Т., Г. И. Л. и А. А. Х. /Л./ изразяват становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение, съобрази следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е допусната делба на втори етаж с идентификатор № 523.1118.1.2, трети етаж с идентификатор № 523.1118.1.3 и четвърти етаж с идентификатор № 523.1118.1.4., всеки от етажите със застроена площ от около 630 кв.м., от пететажна масивна административна сграда с идентификатор № 523.1118.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.523.1118 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между държавата, Е. Б. Б., А. Б. Б., З. П. Б., Ц. Г. Г., Г. А. В., П. Г. Т., Г. И. Л. и А. А. Х. /Л./, при дялове: 2/3 /равняващи се на 2448/3672/ идеални части за държавата, по 187/3672 идеални части за Е. Б. Б., А. Б. Б., З. П. Б., Ц. Г. Г., Г. И. Л., А. А. Х. /Л./, по 51/3672 ид.ч. за Г. А. В. и П. Г. Т..
За да постанови този резултат окръжният съд е приел, процесните три етажа са съставлявали част от сграда, която е била собственост на [фирма] /с предходно наименование [фирма]/, придобита на основание договор за покупко-продажба сключен с н.а. № 4/1938 г. През 1948 г. 2/3 идеални части от правото на собственост върху сградата и дворното място е било конфискувано в полза на държавата по Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти, с присъда от 6. 01. 1948 г. по наказателно конфискационно дело № 1098/47 г. на ВС. Останалата 1/3 идеална част от сградата и дворното място е била одържавена по Закона за държавния монопол на тютюна, също през 1948 г., с ПМС № 6/20. 02. 1948 г., към който момент акционери в [фирма] са били: Б. А. Б., Л. А. Б., А. А. Т. /тримата наследници – деца на А. Б./, всеки от тях притежаващ по 22,843 % от акциите, К. Б. /съпруга на А. Б./ – притежаваща 23,137% от акциите и Г. Г. – притежаващ 8, 334 % от акциите на дружеството. През 1992 г., с влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, правото на собственост върху тази 1/3 идеална част от втори, трети и четвърти етаж е възстановена на наследниците на акционерите на [фирма] – Е. Б. Б., А. Б. Б., П. Л. Б., А. А. Т., Г. А. В. и П. Г. Т. и деактувана със заповеди на кмета на Община – П.. След реституцията А. А. Т. е продала на внуците си А. А. Л. и Г. И. Л. притежаваните от нея идеални части /с нотариални актове № № 72/97 г. и 32/94 г./, а П. Л. Б. е продал на внучката си Ц. Г. Г. притежаваните от него идеални части /с н.а. № 30/94 г./. Прието е, че към влизане в сила на реституционния закон процесните три етажа не са имали характер на публична държавна собственост, поради което и не са били налице пречки за възстановяване на собствеността. Като е отчел размерите на дяловете на акционерите в капитала на дружеството към одържавяване на 1/3 идеална част от имота, правата на наследниците им и извършените през 1994 г. разпоредителни сделки, съдът е достигнал до извода, че квотите в съсобствеността са в посочените в решението на районния съд размери. Поради съвпадение между правните изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение е потвърдено.
Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е свързан със задължението на въззивния съд и в случаите, при които прилага чл. 272 ГПК, да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му правораздавателна дейност. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил с указанията по този въпрос, дадени с ТР № 1/01г., т. 19 и с решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Такова противоречие не е налице. Въззивният съд действително е посочил в решението, че споделя мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск за делба. Приел е наличието на съсобственост между ищците и държавата, породена от посочените в исковата молба правопораждащи факти и при твърдяните дялове в съсобствеността, спазвайки и указанията в отменителното решение на ВКС за изследване и преценка на обстоятелството дали към влизане в сила на ЗВСВОНИ процесните три етажа не са имали характер на публична държавна собственост. Тоест, мотивите на въззивното решение не се изчерпват с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, поради което не би могло да се приеме, че не са съобразени указанията, дадени с ТР № 1/01г., както и с решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/10 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са свързани с проблема дали при допускане до делба на самостоятелни обекти от сграда в режим на етажна собственост, до делба следва да се допусне и припадащата се част от правото на собственост върху общите части на сградата и дворното място, ако е обща част, и дали съдът дължи произнасяне по целия спорен предмет. Поддържа се, че тези въпроси са решени в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Такова противоречие не е налице. Предмет на иска за делба са само втори, трети и четвърти етажи от процесната пететажна масивна жилищна сграда /в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на ищците е възстановена собствеността върху 1/3 идеална част от правото на собственост върху етажите и върху толкова идеални части от дворното място, но с петитума е поискано до делба да се допуснат само трите етажа, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост/, поради което съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. По делото не е имало спор, че самостоятелните обекти, предмет на иска за делба, са в сграда в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС, в която последният /пети етаж/ е изключителна собственост на държавата /надстроен след одържавяване на сградата и представляващ самостоятелен обект на собственост/, сутеренният и първият етажи – съсобствен между ищците и държавата /1/3 ид.ч. възстановена на ищците по ЗВСВНОИ, а 2/3 идеални части дарени от [фирма] на Министерство на земеделието и горите/, а останалите етажи /процесните втори, трети и четвърти/ съсобствени между държавата и ищците. Твърдения в този смисъл се съдържат в исковата молба. Не е имало спор и по въпроса, че има съвпадение между собствениците на индивидуални обекти и на дворното място, както и че последното е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Независимо, че с постановеното решение съдът е допуснал делба на трите етажа, без изрично да се произнесе за съответните идеални части от общите части, до делба следва да се счита допуснат всеки един от трите етажа, представляващ самостоятелен обект на собственост, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Това така, тъй като правото на собственост върху индивидуален обект в етажна собственост включва в себе си и припадащите се идеални части от общите части, невъзможно е отделяне на правото на собственост върху общите части от правото на собственост върху индивидуалния обект и собствеността върху общите части следва собствеността върху индивидуалния обект. Няма пречка размерите на припадащите се към всеки от етажите идеални части от общите части на сградата и от дворното място, ако е обща част, да бъдат определени по реда на чл. 40 ЗС и съобразени във втората фаза на делбата, чрез съдебнотехническа експертиза, ако това не е направено в първата фаза на делбеното производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че няма противоречие между обжалваното решение и представените от касатора решения по чл. 290 ГПК, в които е прието, че в случаите, при които предмет на делба е отделен обект в етажна собственост, до делба се допуска и припадащата се идеална част от общите части на сградата и дворното място.
При този изход на делото държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата 400 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2014 от 25. 11. 2014 г. по гр. д. № 3106/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Е. Б. Б., А. Б. Б., З. П. Б., Ц. Г. Г., Г. А. В., П. Г. Т., Г. И. Л. и А. А. Х. общо сумата 400 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: