ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
София, 14 април. 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1885 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 92/05.02.2015 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 60/2015, с което е потвърдено определение № 3614/11.12.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 589/2013, с което е допълнено определение № 3326/14.11.2014 за прекратяване на същото дело в частта за разноските.
Недоволен от определението е жалбоподателят К., представляван от инсп. Г. Д. – Г., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос кои обстоятелства определят фактическата и правна сложност на делото и по материалноправния въпрос включва ли изплатеното адвокатско възнаграждение ДДС, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Х. И. К. и Х. Й. К., представлявани от адв. Ж. я оспорват, като считат, че тя не съдържа ясно формулирани правни въпроси, които обуславят решението и имат значение за уеднаквяване на съдебната практика, а по същество е неоснователна – изплатеният адвокатски хонорар надвишава с 11% размерът на минималното възможно възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че делото е образувано по иск на К. за отнемане на имущество на стойност 861.300,73 лева, като след подаването на отговор на исковата молба е последвал отказ от иска и производството е прекратено. След прекратяването на производството по делото ответниците са сключили споразумение с представляващия ги адвокат възнаграждението да бъде намалено от 25.000 на 20.000 без ДДС, която сума с начисленото ДДС или общо 24.000 лева е изплатена, като е издадена данъчна фактура. Изплатеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, тъй като надвишава 11 % минималният допустим размер, а писмените доказателства към исковата молба са събрани в няколко тома. Защитата по делото е изисквала значителни усилия не само за проучването му и изготвянето на отговор на исковата молба, но и за явяването в няколко заседания до прекратяването му поради отказ от иска.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото. Незначителното надвишаване на минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение не е основание за намаляването му, дори когато делото има минимална фактическа и правна сложност – основанието за намаляване е прекомерност, а не несъразмерност на възнаграждението. Материалноправният въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че уговорената цена включва ДДС, ако не е уговорено друго.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 92/05.02.2015 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 60/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.