О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 14.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1893/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. А. срещу определение на Софийски градски съд № 16157 от 08.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 10636/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1489/ 2011 г. По този начин е върната като процесуално недопустима подадената от частния жалбоподател въззивна жалба вх.№ 3102658/ 20.01.2012 г. против разпореждане на районния съд, с който са му дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение от 02.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1489/ 2011 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че не подлежи на самостоятелно обжалване актът, с който му е указано да предяви иск. Според него районният съд е бил длъжен да обсъди доводите му, че възражението срещу заповедта за изпълнение не е подписано от длъжника и да не изисква от него предявяване на установителен иск за вземането. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол релевира процесуалноправни въпроси, свързани с характера на заповедното производство и със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, П. Р. К., не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред районния съд делото е образувано по заявление на Н. А. против П. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 6 790 лв, дължима по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2008 г. Първоинстанционният съд уважил искането и издал заповед за плащане на сумата, срещу която в законоустановения срок е подадено възражение. Впоследствие длъжникът е депозирал по делото молба, според която не възразява срещу заповедта и съдът му дал указания да заяви изрично дали оттегля постъпилото преди това възражение. С нова молба от 29.08.2011 г. длъжникът заявил, че поддържа възражението и че не е подавал молба, с която заявява оттегляне на същото. Районният съд указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането по заповедта, а постъпилата срещу този му акт жалба върнал като процесуално недопустима. В. определение, с което първоинстанционният акт се потвърждава, е предмет на обжалване в настоящето производство.
Върховният касационен съд не намира основания за допускане на този акт до касационен контрол. Поставените от частния жалбоподател правни въпроси не обуславят обжалваното определение, тъй като въззивният съд е потвърдил връщането на въззивната жалба като процесуално недопустима единствено поради това, че актът на първата инстанция не е преграждащ и поради това не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Правен въпрос във връзка с това процесуално разрешение не е формулиран, а поставените въпроси за характера на заповедното производство и задълженията за съда при обсъждането на доводите и доказателствата на страните, са неотносими. По такива въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 16157 от 08.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 10636/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: