ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 494
София, 14. април 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 145 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2009/04.11.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2444/2014 в частта, в която което е потвърдено решение № 963/13.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 16943/2012 в частта, в която е уважен да размера на 60.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е П., представлявана от прокурор Т. П., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. Д. К., представляван от адв. М. Ц. от Х. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил съществуващата задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 20.07.1994 г. ищецът е привлечен като обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 НК, и до 17.12.2009 г. срещу него е повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, като до 21.10.2094 г. е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, променена в „парична гаранция” в размер на 250.000 лева, намален на 100.000 лева, като е наложена и забрана за пътуване зад граница. Ищецът е изпитал стрес, тревоги и притеснения от това, че в продължение на три месеца е търпял ограниченията, свързани със задържането под стража и в продължение на повече от петнадесет години е преследван наказателно за умишлено престъпление, което не е извършил, като в това време е имал и наложена забрана за пътуване зад граница. Това се е отразило негативно на неговата психика, станал е лабилен, получил е нервен тик и схващане на врата, не е успял да създаде семейство поради неясното му бъдеще, изпитвал е притеснения за родителите си и от това, че е провалена още в началото желаната от него кариера като политик и професионалното му развитите в областта на информатиката и програмирането, включително и в чужбина, за което е имал реална възможност като пълен отличник на математическия факултет на С. у. Особено значение за тежестта на уврежданията и от там за размера на дължимото обезщетение има продължителността на наказателното преследване над разумния срок и внасянето на обвинителен акт в съда едва на десетата година от повдигане на обвинението след двукратно отправени искания по чл. 239, ал. 1 НПК по отношение на млад човек в началото на неговата обществена и професионална реализация и свързаното с това неизменно усещане за провал.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото но въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Ответникът по касацията Д. Д. К. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2009/04.11.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2444/2014 в обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.