О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 184
гр. София, 15.04.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 март, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2001/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Х. М. като [фирма]-гр. С. срещу решение № 2133/21.11.2013 г. по т.д. №3928/12 на САС,ТО,5 с-в , с което е потвърдено решението на СГС,ТО от 25.11.2011 г. по т.д. №1885/2006 за отхвърляне на иска на касатора предявен по чл.254 ГПК/отм./ срещу [фирма]-София за установяване недължимостта на сумата от 10 097,75 щатски долара, от които 9 650 щ.д.-главница и 1097,75 щ.д.-лихва, за които вземания е издаден ИЛ на основание чл.237 ГПК/отм./ и е образувано изпълнително дело.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационните жалби изпраща писмени отговори на същите, в които изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от писмените доказателства по делото и експертно заключение на изслушаното вещо лице се установява, че ищецът по отрицателния установителен иск е останал задължен за процесната сума като кредитополучател по договор за кредит, сключен на 14 юли 1994 г. между ищеца и Б. Б., чийто универсален правоприемник се явява ответната банка [фирма], по силата на който са отпуснати парични средства на ищеца в размер на 15 000 щатски долара, срещу задължението му да ги върне на кредитодателя ведно с договорената лихва и разноски в срок до 25.12.1995 г., съгласно приложен погасителен план. Съдът е счел, че не се доказва погасяването на кредита от вносна бележка от 31.03.1995 г. за сумата от 10 000 щ.д., доколкото в самия документ не е отбелязано основанието за плащане, сумата е платена в брой и извън падежа на първата вноска по погасителния план. Същата е отнесена към набирателната сметка,която кредитополучателя се е задължил да открие,за да се усвояват от нея от страна на банката дължимите анюитети, съгласно погасителния план. От страна на вещото лице по счетоводната експертиза е установено, че ищецът не е погасил задълженията си по кредита до размера на исковите суми. Съдебният състав е отказал да разгледа направеното във въззивното производство възражение за прихващане със спорното насрещно вземане на ищеца към ответника с предмет цитираната сума по вносна бележка от 31.03.1995 г..
В изложенията към жалбите на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касаторите се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до следното: за това,дали плащането преди падежа погасява вземането на кредитодателя и следва ли въззивният съд да разгледа възражението за прихващане с неликвидно вземане направено в производството пред негои дали това е в зависимост от това,че производството е по установителен иск..
Касаторите се позовават на наличието на т. 3 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация.
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице основание за допускане на касация, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Относно това,дали плащането преди падежа погасява вземането на кредитодателя е въпрос, който би имал значение, ако съдът е приел , че се доказва такова плащане, но е отказал да зачете последиците му. При положение , че е счел,че на база събраните доказателства липсва такова плащане,то този въпрос изобщо не е обусловил правната воля на правораздавателния орган в обжалваното решение,т.е. същият не се явява обуславящ изхода на спора.
По въпроса следва ли въззивният съд да разгледа възражението за прихващане с неликвидно вземане направено в производството пред него и дали това е в зависимост от това,че производството е по установителен иск, то отрицателен отговор на първата част от него / която определя такъв и за останалата част/ е даден в задължителната за съдилищата практика на ВКС: ТР №1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС, според които АКО НАСРЕЩНОТО ВЗЕМАНЕ Е СПОРНО, ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАЯВЕНО ЗА П. ПЪТ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ. В ТАЗИ ИМ ЧАСТ ПОСТАНОВКИТЕ НА Т. 6 И Т. 12 ОТ ТР № 1/2000 Г. ОТ 04.01.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2000 Г. НА ОСГК НА ВКС СА АКТУАЛНИ И ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ГПК /В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г./. Ето защо и доколкото въззивното решение,предмет на жалбата като краен резултат е изцяло в унисон с тази практика, то липсват основания за допускане на касация. В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски съставляващи възнаграждение за адвокат,доколкото липсва банков документ,удостоверяващ реален превод,въпреки отбелязването в пълномощното,че плащането на договореното възнаграждение следва да става по банков път.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2133/21.11.2013 г. по т.д. №3928/12 на САС,ТО,5 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.