4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 185
гр. София, 15.04.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 – двадесет и четвърти март , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2431/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. С. Ц. и З. С. Ц. от [населено място], [община] срещу решение № 762 от 22.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №159/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –гр. София, предявен на основание чл.226 КЗ в частта за разликата между уважената част в размер на по 80 000 лева до пълнопредявения размер от по 100 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц. З. С. на 13.11.2008 г. , вследствие на ПТП на 09.11.2008 г. , виновно причинено от водача на л.а. „ Р. 214” с д.к. [рег.номер на МПС] ” А. Ц. Д. .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят навежда оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон .
Ответникът по касационната жалба [фирма] изпраща отговор , в който излагат становище за нейната неоснователност.
От страна на третото лице-помагач на ответника А. Ц. Д. е постъпил отговор, в който излагат становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие на процесното ПТП осъществено на 09.11.2008 г. е причинена смъртта на Ц. З. С. на 39 години-син на ищците. Инцидентът е настъпил е по вина на водача на л.а. „ Р. 214” с д.к. [рег.номер на МПС] А. Ц. Д., като пострадалият се е возил като пътник на предната дясна седалка , когато водачът е изгубил управлението на МПС и С. в следствие на центробежните сили при завъртането на автомобила е изпаднал през предното стъкло на автомобила като при това е получил значителни увреждания по главата. Същият е починал от причинената при това черепно-мозъчна травма. Във връзка с направеното от ответника застраховател на ГО на делинквента възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, съдът се е позовал на констатациите в заключенията на техническата и съдебно-медицинската експертизи и е приел, че в действителност при самото ПТП пострадалият е бил без предпазен колан. Въпреки това, съдът е изложил съображения, че в тежест на ответника е установяването при пълно доказване, че при ползване на предпазен колан смъртта на последния не би настъпила. При липса на такова доказване, решаващият състав е счел, че липсва основание да се приложат последиците на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД и като е преценил, че общият размер на неимуществените вреди на всеки от двамата ищци-родители на загиналия възлизат на по 80 000 лева е уважил исковете на всеки от тях до размера на тази сума, а за остатъка до пълнопредявените размери от по 100 000 лева е потвърдил първоинстанционното отхвърлително съдебно решение. В тази част и решението е обжалвано от двамата ищци пред касационната инстанция.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора процесуалноправен въпрос за това, дали въззивният съд е обвързан от оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изложени в самата въззивна жалба или може да излиза и извън тях при проверка правилността на обжалвания съдебен акт. Счита, че в случая постановявайки обжалваното въззивно решение, съдът е действал в разрез с посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая въпросът е релевантен за изхода на спора, доколкото в изложените в мотивите на въззивното решение съображения,съдът е приел противно на първоинстанционния, че общият размер на обезщетенията за неимуществени вреди възлизат на по 80 000 лева за всеки родител, а не по на 100 000 лева, както е приел по-долния съд.
Принципен положителен отговор на въпроса, дали въззивният съд е обвързан от оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изложени в самата въззивна жалба или може да излиза и извън тях при проверка правилността на обжалвания съдебен акт следва от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС. В т.1 се приема, че . ПРИ ПРОВЕРКА НА ПРАВИЛНОСТТА НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД МОЖЕ ДА ПРИЛОЖИ ИМПЕРАТИВНА МАТЕРИАЛНОПРАВНА Н., ДОРИ АКО НЕЙНОТО НАРУШЕНИЕ НЕ Е ВЪВЕДЕНО КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ. В случая такава норма се съдържа в разпоредбите на чл.51 ал.1 ЗЗД във връзка с общата деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, която обуславя функционално и отговорността на застрахователя на гражданската отговорност и която гласи, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо,настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. намира, че липсва разминаване на приетото от въззивния съд по процесуалноправния въпрос със задължителната практика на ВКС-цитираното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС. С тълкувателното решение на ОСГТК евентуално различната по въпроса практика по чл.290 ГПК, на която се позовава касаторът, е преодоляна.
С оглед изложеното, съдът намира,че не са налице основания за допускане на касация на обжалваното въззивно решение,поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 762 от 22.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №159/2014 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.