3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 15.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7128 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. г. п. чрез прокурор Я. К., против въззивното решение № 3823 от 28 май 2014 г., постановено по гр.д. № 17235 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 11420 от 21 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 13433 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. за отхвърляне на предявения от Г. В. З. от [населено място] против Държавата иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 7000 лева и вместо него осъжда Държавата да му заплати 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от водено срещу З. наказателно производство, ведно със законната лихва от 4 декември 2008 г., и потвърждава същото първоинстанционно решение в частта му, с която Държавата е осъдена да заплати на З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска или отхвърляне на иска изцяло или намаляване на размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че ищецът не е доказал конкретни по вид, обем и интензитет вреди, които да са в пряк резултат от обвинението, а съдът не се е мотивирал защо приема обезщетение в съответния размер за справедливо компенсиращо предполагаемите и недоказани вреди. Подчертава се, че непосочването на изходния критерий какво представлява справедливо обезщетение е довело до невъзможност да се проследи как е формиран крайният извод за размера на обезщетението. Размерът е и силно завишен с оглед обема на доказаните по делото вреди и е нарушен принципът на чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение не съответства на установената съдебна практика. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането му в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Г. В. З. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Основавайки се на свидетелските показания и на психологическата експертиза, съдът заключава, че поради незаконното наказателно преследване у ищеца са станали сериозни промени – здравословни проблеми, промяна в поведението, продължили във времето невротични симптоми, нарушаване на престижа му като нотариус. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са съобразени заедно с разумния срок на протичане на наказателното производство, леката мярка за неотклонение, обществената значимост на професията на ищеца, която той е престанал да упражнява, и съдът е приел, че вредите могат да се обезщетят със сумата 15 хиляди лева.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос.
В изложението на прокуратурата се пита какъв е критерият за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 7000 лева по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е отменено постановеното на 21 октомври 2013 г. решение в първоинстанционното производство и вместо него прокуратурата е осъдена да заплати същата сума като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Този въпрос, макар значим за касатора, е фактически и сочи по същината си оплакване за необоснованост на изводите на съда, за което може да се съди и по изложените след въпроса съображения – касаторът сочи, че съдът не е посочил обстоятелствата, които обосновават присъдения размер на обезщетението и заявява, че по тази причина намира обжалваното решение като постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Подобно оплакване обаче може да бъде предмет на разглеждане само в случай на допускане на касационното обжалване, но не е измежду основанията, изрично посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Допълнително изтъкнатите от касатора твърдения, а именно че подобни нарушения водят до противоречива практика относно размера на присъдените обезщетения и до големи различия в присъдените обезщетения при сходни случаи, също не преодоляват липсата на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, поставен по критериите, посочени в задължителното за прилагане ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1.
При този изход на спора е основателно искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, в размер на 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3823 от 28 май 2014 г., постановено по гр.д. № 17235 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. в обжалваните му части.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на адв. М. Д., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева възнаграждение за касационното производство на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: