4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 15.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6931 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. В. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. Б., против въззивното решение № 5605 от 24 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 6787 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., в частта му, с която е отменено решение № 3201 от 19 март 2013 г., постановено по гр.д. № 28479 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. в частта му за отхвърляне на предявен иск от МВР срещу А. за сумата 9643,41 лева разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучение в А. на МВР, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и вместо него А. е осъдена да заплати сумата и лихвите върху нея на МВР.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се противоречие с принципите на правото на уговореното автоматично изменение на договорните разпоредби в тежест само на една от страните по договор в следствие на нормативни изменения – законодателното изменение на чл. 146, ал. 2 ЗМВР /отм./ от 2003 г. би могло да има приложение върху договора единствено при последващо споразумение между страните или в случай на изрично предвидено в закона обратно действие на нормата, а в случая към момента на сключване на договора правилото е било за дължимост на разходите за обучение, и с изменението на закона от 2003 г. са прибавени като дължими и разходите за издръжка и униформено облекло. Поддържа се, че активно легитимиран в процеса следва да е МВР, а не А. на МВР. Заявено е, че не са събрани доказателства касаторката да е напуснала академията по собствено желание и се излагат доводи за неустановяване на претенцията с доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът А. на МВР, представлявана от ректора доц. д-р И. В., в отговор на касационната жалба изтъква съображения за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С въззивното решение не е приет изводът на първата инстанция за принадлежността на правото за възстановяване на разходите за издръжка и обучение на МВР, а не на А. на МВР, тъй като договорът е сключен с академията и независимо от това кога е настъпило основанието за ангажиране на отговорността за неизпълнението на този договор, активно легитимиран да претендира възстановяване на разходите по чл. 146, ал. 2 ЗМВР /отм./ е академията. След преценка на събраните доказателства съдът е заключил, че касаторката е била освободена от служба по нейно желание преди да са изтекли 10 години след завършването на обучението й в академията. Съобразена е и промяната в нормативната уредба досежно дължимостта на изрично изброени разходи, като е прието, че страните по договора изрично са включили клауза за това, че измененията в нормативната уредба, вкл. ЗМВР, водят до промяна на съответните клаузи в договора.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторката правни въпроси.
На първо място се поставя въпросът относно приложимите норми по отношение на договорите и последващи промени на договора само по силата на закона относно нови задължения само за една от страните. Отговорът на този въпрос се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар да се сочи решение на ВКС (решение № 95 по гр.д. № 1387/2012 г., ІІІ г.о.), постановено в процедурата по чл. 291 ГПК. Въпросът, поставен по посочения начин, не държи сметка за точните мотиви на съда в обжалваното решение. В. съд основава изводите си за приложимост на правилата на ЗМВР относно вида разходи, дължими при освобождаване от служба по желание на обучаващия се, на изрична договореност в договора между страните по спора, според която измененията в нормативната уредба, включително и ЗМВР, водят до промяна на съответните клаузи в договора, и то само за частта от периода, започваща с влизането на изменението в сила. В уговорката между страните липсва част, установяваща промяна в клаузите на договора само и единствено в случай, че промяната е в ущърб на обучаващия се. Проблемът е в обхвата на дължимите разходи, като положеният от въззивния съд акцент е върху изричната уговорка между страните по договора по отношение на евентуално изменение на приложимата нормативна база и последиците от нейното изменение в периода на действие на договора. К. не е поставила правен въпрос в този контекст, който е решаващ за крайния извод на съда по отношение на дължимостта на съответните разходи. Извън този конкретен извод, правният въпрос е бланкетен и неотносим към фактите по спора, поради което, дори и касационното обжалване да се допусне, то отговорът на въпроса от страна на ВКС няма да доведе до правилно приложение на закона и развитие на правото.
Освен това касаторката твърди, че противоречиво се разрешава въпросът за действието на новия граждански закон ЗМВР/2006 по отношение на сключените при действието на отменения ЗМВР/1997 договори за обучение и последиците от неизпълнението им, осъществено при действието на новия ЗМВР/2006. Както и при предходния въпрос, касаторката е пропуснала да постави правен въпрос с оглед решаващият извод на съда за това, че приоритет в случая има уговорката между страните в сключения помежду им договор. И при този въпрос проблемът е поставен без връзка с конкретния спор, а той според обвързващото разбиране, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, следва да е обусловил изхода на спора. Допълнително следва да се отбележи, че в обяснителната част от изложението към този въпрос, независимо от впечатлението, което въпросът създава за относимостта му към предходния проблем, касаторката всъщност търси отговор на въпроса дали ЗМВР преди изменението си от 2003 г. и след това сочат различни субекти като материалноправно легитимирани да търсят връщане на сторените разходи за обучаващите се в академията при прекратяване на службата им в нарушение на предвидените в договора уговорки. Тъй като правен въпрос по този конкретен проблем не е поставен, допускането на касационното обжалване е невъзможно, и не е необходимо извършването на преценка на представените и сочени като противоречиви съдебни решения.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5605 от 24 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 6787 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., в
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: