2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 15.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1843 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 237/23.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 485/2014 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.200 КТ. Съдът е приел за установено е, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, като вследствие естеството на работата е получил професионално заболяване, установено по надлежния ред – с протокол № 4 от 09.07.1998 г. ДК и е съставен акт за трудова злополука №15 от 21.07.1998г. Поради професионалното заболяване жалбоподателят е бил трудоустроен и от 04.09.1997г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 16.04.1999г. е работил на длъжността „пазач”. Съдът е приел за безспорно между страните, че вследствие на работа при ответното дружество, ищецът е получил професионално заболяване, установено с протокол на ДК № 4/09.07.1998г. и акт за трудова злополука №15 /21.07.1998 г.Съдът е установил, че с ЕР № 0121 от 25.01.2008 г. на ТЕЛК при УБ-МБАЛ [фирма] [населено място], ищецът е преосвидетелстван, като е определена 76% трайна нетрудоспособност за срок от две години /до 2010 г./. От цитираното експертно решение съдът е направил извод, че 50 % от ТНР се дължат на професионалното заболяване. След изтичането на определения срок на инвалидност с ЕР № 0011 от 2010г. на ТЕЛК при УБ-МБАЛ [фирма], при запазване процента на нетрудоспособност, е определен нов срок на инвалидност за години, а именно до 2013 г. С ново решение на ТЕЛК процента трайна неработоспособност е запазен, като е определен срок на инвалидността за три години /от 2012 г. до 2015г./, а така също и като водеща диагноза е посочена „ хронична обструктивна белодробна болест с остра респираторна инфекция на долните дихателни пътища”. От заключението на съдебно медицинската експертиза, съдът е приел за установено, че развитието на заболяването е довело до настъпване на дихателна недостатъчност и в последствие до вентилаторна обструктивна недостатъчност, което съдът е приел, че е ексцес. На това основание въззивният съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като получените от ищеца заболявания са във връзка с работата по трудово правоотношение с ответника пред първата инстанция и това не е спорно между страните. В тази връзка работодателят дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а именно трудоустрояването на работника от една длъжност в друга. Съдът е приел, че настъпилото усложнение на професионалното заболяване на ищеца по своя характер е невъзвратимо, като вследствие на ексцеса ищецът търпи и най-вероятно ще търпи и за в бъдеще болки и страдания, изразяващи се в силно затруднено дишане, даващо отражение и на функционирането и увреждането на останалите органи и системи на организма му, като е отчел, че физическото състояние се е отразило негативно и върху психическото такова. Въз основа на горното, състава на окръжния съд е приел, че следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лева.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрошени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочения правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е относно допустимостта на приложението на чл.124, ал.2 ГПК, при предявения иск с правно основание чл.200 КТ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило усложнение на професионално заболяване. По този правен въпрос липсва изобщо произнасяне от страна на въззивния съд, поради което същия е неотносим към производството по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно която разпоредба, за да е налице касационно основание по допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд следва да се е произнесъл по поставения пред касационния съд правен въпрос. Отделен е въпросът, дали въззивният съд е дължал произнасяне по правния въпрос, тъй като в тази насока следва да е поставен процесуално правен въпрос, относно това задължение на въззивния съд, предвид въвеждането му от страна на касатора в предмета на правния спор. Отделен е и въпросът относно относимостта към спора изобщо на приложението на нормата на чл.124, ал.2 ГПК, касаещ процесуалноправната възможност на страна да претендира присъждане на повтарящи се задължения, изискуемостта на които настъпва след постановяване на решението.
Втория правен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е, как се доказва наличието на ексцес на професионално заболяване, като въпросът се поставя в контекста на твърдението на касатора, че това доказване следва да се извърши с оглед разпоредбите на чл.56, ал.3 КСО, т.е. с решение на ТЕЛК. Съдът не е отрекъл, че усложнението на професионалното заболяване следва да се доказва с решение на ТЕЛК или по друг ред, установен с разпоредбите на КСО, напротив, приел от фактическа страна, че е налице решение на ТЕЛК, установяващо настъпили усложнения от професионалното заболяване на ищеца по делото. В тази насока, липсва соченото противоречие по поставения правен въпрос с цитираното решение № 681/16.12.2010 г. по гр.д.№ 354/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.отд. Проверката от фактическа страна, дали наистина съществува това решение и какво е посочено в него, не следва да се извърши в производството по чл.288 ГПК, тъй като касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, относими към допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, посочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят и направените в това производство съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 вр.чл.81 ГПК, в размер на 400 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237/23.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 485/2014 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на основание чл.78 ,ал.3 вр. чл.81 ГПК на К. З. Х. от [населено място] сумата 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.