О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр.София, 15.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1921/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. Л. срещу определение на Софийски градски съд № 22911 от 10.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 16215/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 15929/ 2011 г. По този начин е оставена без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател молба за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по въззивна жалба срещу постановеното от Районния съд решение от 27.04.2012 г.
Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че е бил редовно уведомен за указанията за внасяне на такса чрез адвокат П.. Този адвокат бил упълномощен изрично само за изготвяне на жалбата и не е имал право да получава съобщения от негово име. Оспорва и извода, че е узнал за пропуснатия срок чрез пълномощника си (адвокат В. Л.) при направена от него справка по делото. Този адвокат не е имал пълномощно и направената от него справка не може да ангажира жалбоподателя относно узнаването на факта на пропускането. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол релевира процесуалноправните въпроси допустимо ли е направена по делото справка да се приравни по последици с уведомяване на страната и допустимо ли е ангажиране на страната с действията на адвокат, за който не е представено пълномощно. Счита, че повдигнатите въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, [фирма], оспорва частната жалба. Счита, че няма основание за разглеждането й по същество, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос, който да има значение по чл.280 ал.1 ГПК. Евентуално поддържа неоснователност на жалбата, тъй като адвокат Л. е упълномощен да представлява касатора в производството по делото пред всички инстанции и поради това е редовно уведомен за пропускането на срока от 14.01.2013 г. Подадената молба за възстановяване на 01.02.2013 г. правилно е счетена от въззивния съд за недопустима, като просрочена.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че въззивната жалба на Т. Л. срещу решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 15929/ 2011 г. е върната с разпореждане от 19.06.2012 г. Жалбоподателят е уведомен за връщането чрез адвокат П. на 02.07.2012 г. На 01.02.2013 г. адвокат В. Л., който е бил пълномощник на Т. Л. по делото, е подал молба за възстановяване на срока. Тази молба е постъпила след изтичане на преклузивния седемдневен срок по чл.62 ал.3 пр.1 ГПК, тъй като адвокат Л. е узнал за пропускането на срока при направена от него справка по делото на 10.01.2013 г.
С оглед тези съображения на въззивния съд, вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя обжалвания акт. Съдът не е приел в определението си, че адвокат Л. не е редовно упълномощен процесуален представител на ответника Т. Л.. Напротив, съдът посочил, че именно той е представлявал ответника в хода на първоинстанционното производство и е бил редовно овластен да извършва процесуални действия от негово име. Пълномощното не е ограничено със срок и след като касаторът сам твърди, че производството не е приключило поради нередовното му уведомяване за връщането на въззивната жалба, то адвокат Л. е надлежно упълномощен да го представлява. Поради това въпросът, дали неупълномощен от страната адвокат може да я ангажира с действията си, е неотносим и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за правните последици от узнаването на факта на пропускане на срока от процесуалния представител при направена справка е обуславящ, но няма значението по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. По т.1 касаторът се позовава на определения на Върховния касационен съд по ч.гр.д.№ 145/ 2011 г., ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 374/ 2010 г., ІІ г.о. и ч.т.д.№ 143/ 2011 г., І т.о., обаче в нито един от тези актове не е разрешен повдигнатият от него въпрос. Посочените определения не касаят производството по възстановяване на срок, те са постановени в производство по искане за продължаване на срок и разглеждат въпроса дали съдът трябва да уведоми страната за произнасянето си. Единствено представеното определение на Върховния касационен съд по ч.гр.д.№ 5101/ 2013 г., І г.о., е постановено по въпрос, свързан с възстановяването на пропуснат срок, но той касае хипотеза на състояща се в заболяване на представител на страната уважителна причина по смисъла на чл.63 ГПК, който няма нищо общо с поставения в настоящето производство. Поради това не може да се приеме наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не се установяват и предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като за наличието им касаторът е представил определения на въззивни съдилища, които няма данни да са влезли в сила. Съгласно Тълкувателно решение №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос е само този, по който са дадени противоположни разрешения във влезли в сила актове, като касаторът има задължението да установи тази предпоставка.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросът няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По него има установена практика, според която началото на течението на процесуалните срокове се поставя от момента на уведомяването на страната, като уведомяването чрез представител се счита за лично уведомяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд не намира основания за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 22911 от 10.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 16215/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: