ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509
София, 16.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 251 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. П. П. от [населено място], приподписана от адвокат К.Х., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд /ГОС/ от 13.Х.2014г. по в.гр.д. № 321/2014г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ив.С. ответникът по касационната жалба [фирма] Д. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 13.Х.2014г. ГОС е отменил решението на Дряновския РС от 28.V.2014г. по гр.д. № 5/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил М. П.П. да заплати на [фирма] 22276.16лв., ведно със законната лихва, считано от 09.І.2014г. до окончателното им изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.211 КТ е доказан и основателен. Страните са били в трудово праоотношение за длъжността „фактурист-счетоводител и диспечер автотранспорт”. По НОХД № 98/2014г. на Дряновския РС тя се е признала за виновна при форма на вина пряк умисъл за това, че през периода 01.ІІ. – месец юли 2011г. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – фактурист-счетоводител и диспечер автотранспорт при ищцовото дружество в кръга на службата си съставила официални документи – 28 броя бланкови пътни листа за автобус „Мерцедес” с конкретен държавен контролен номер и 9 бланкови пътни листа за „Мерцедес” с друг регистрационен номер, в които удостоверила неверни обстоятелства относно съществуващо МПС, регистрация на същото, техническо състояние и движение по маршрут, като положила подписа си под „разрешил излизането” и „издал пътния лист”, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, като на 18.ХІ.2010г. с приемопредавателен протокол това МПС е било продадено на [фирма] като метален отпадък, с което извършила престъпление по чл.311 ал.1 НК. Прието е, че е налице причиняване на имуществена вреда на дружеството в причинна връзка с деянието. Установено е със счетоводна експертиза, че именно въз основа на посочените пътни листа касаторката е изписала гориво за движението на несъществуващ автобус в размер на 11192.64 литра на стойност 22276.16лв., което не е потребено от дружеството, но е осчетоводено като разход. Причиняването на имуществена вреда не означава задължително присвояване от причинителя, а реално претърпяна загуба от работодателя, изразяваща се в липса на пари, стоки или други материални ценности.
В изложението на М. П.П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено й от въззивния съд указание, са обективирани съображенията й за неправилност на атакуваното решение. За да е налице пълна имуществена отговорност по КТ били необходими три предпоставки – противоправно поведение на извършителя, нанесена на фирмата щета и причинно-следствена връзка; безспорно било противоправното поведение и изготвените документи с невярно съдържание, но никъде в материалите по делото нямало доказателства за нанесената на дружеството щета – цялата доказателствена тежест на решението се базирала единствено на заключението на вещо лице, което се запознало с пътните листове, по които е изписвано гориво, но никъде нямало доказателства за наличие на щета от тези пътни листове, както и не се коментирали завишените приходи на фирмата. По безспорен начин в материалите по делото се установявало, че лицата от деловодството на фирмата не са имали достъп до разходването на горивото, както и че други, вкл. управителят със своя автомобил, са имали такъв. С оглед на това решението следвало да бъде отменено.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано. Допускането на касационно обжалване е обусловено от посочването от касатора на материалноправните и/или процесуалноправните въпроси от значение за изхода на спора по делото, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Непосочването на тези въпроси е само по себе си пречка за допускането на касационен контрол. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не е длъжен и не може да извежда въпросите от твърденията на касатора в жалбата или в изложението му. В производството по допускането на касационно обжалване не може да се подлагат на преценка наведените в тези документи оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, необоснованост или неправилно приложение на материалния закон, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК /така ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай в изложението и в касационната жалба касаторката не е поставила правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Релевираните в тях съображения са такива за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на нанесена на ищеца вреда като елемент от фактическия състав на пълната имуществена отговорност, предвидена в КТ, касационен контрол на които би могъл да бъде осъществен, ако касационно обжалване бъде допуснато. Отделно от това само по себе си основание за недопускане на обжалването, касаторката не е посочила и не е обосновала и наличието на някое от изчерпателно предвидените в чл.280 ал.1 ГПК допълнителни основания.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд № 246 от 13.Х.2014г. по гр.д № 321/2014г.
ОСЪЖДА М. П. П. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] 1000лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: