.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 17.04.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 април, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2585/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Й. Д. от [населено място] срещу решение №777 от 23.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №4288/2013г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 6168 от 14.08.2013 г г.на Софийски градски съд по гр.д. №16648/2012 г. , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма] –София с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между присъденото от СГС с уважената част обезщетение в размер на 12 500 лева и общопретендираната сума от 50 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна не изпраща отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, с която се потвърждава първоинстанционното в частта , с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” на МПС на прекия причинител на неимуществените вреди за сумата над 12500 лева до пълнопредявения размер от 50 000 лева, съдът е приел, че в следствие на ПТП станало на 11.07.2010 г. на ищцата са причинени контузия на главния мозък в дясната теменна област, нараняване на меките части на главата в лява челна област, контузии в гръдната област и коремната кухина с наличие на свободно подвижна течност в малкия таз.Контузията на главния мозък се е изразила в субарахноиден кръвоизлив и е била в средна степен като е отзвучала за няколко месеца без остатъчни явления. В последствие пострадалата приема медикаменти за профилактика на прояви на травматична болест на мозъка, но не и във връзка с реално проявени симптоми от тези травми.С оглед липсата на усложнения, възстановителен период от три месеца, младата възраст на пострадалата и свързаното с това бързо възствановяване и констатираните при изследване на мозъка липса на първоначалните огнищни промени мозъка,съдът е счел, че по критериите на чл.52 ЗЗД се дължи обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 22 500 лева бщо. Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество , за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние.Отчетено е доброволното ивънсъдебно плащане от страна на ответника-застраховател на сумата от 10 000 лева, поради което и претенцията е счетена за основателна до присъдения размер от 12 500 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за спора правен въпрос: Справедливо и адекватно ли било решението на САС на претърпените от пострадалата вреди, предвид динамиката на икономическите и социални условия в траната. Подобен въпрос касае единствено конкретния спор и е във връзка с неговата фактическа конкретика и в този смисъл не е правен такъв- т.е. по тълкуването и прилагането на закона, а е свързан с оплаквания за неспазване критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед наличието на задължителна тълкувателна практика по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл.52 ЗЗД/ -ППВС 4/68 и липсата на противоречие на обжалваното решение със същата, както и поради липса на конкретно формулиран правен въпрос, то не липсва основание за допускане до касация по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. / в този смисъл: ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №777 от 23.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №4288/2013г в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.