4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София 17.04. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1209/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Х. Б.”, [населено място], област К., подадена от пълномощника му адвокат Д. Г., срещу въззивно решение №244 от 05.12.2014 г. по гр. дело №296/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение №117 от 29.09.2014 г. по гр. дело №229/2014 г. на Момчилградския районен съд и са уважени предявените от В. В. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че със заповед на директора на училището от 02.04.2014 г. са въведени минимални изисквания за заемане на длъжности, включително и за тази на ищцата „счетоводител”. Новото изискване е за завършено висше счетоводно – икономическо образование с образователно – квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” – специалност „Счетоводна отчетност”, „Счетоводство и контрол”, „Счетоводство и анализ”. До утвърждаването на 02.04.2014 г. на новата длъжностна характеристика, изискването за образование за заемане на длъжността „счетоводител” е било – висше икономическо или средно специално – икономическо и образователна степен – „бакалавър” или „магистър”. По делото е установено, че ищцата е завършила висше образование – образователно – квалификационна степен „бакалавър” и специалност „стопанско управление”, както и висше образование – образователно – квалификационна степен „магистър” и специалност „бизнес администрация”. На 30.04.2014 год./деня на уволнението на ищцата/ директорът на училището е сключил срочен трудов договор със С. О. Ю., която е със средно специално образование и квалификация „икономист-счетоводител” за длъжността „счетоводител”, считано от 30.04.2014 год. до 31.10.2014 г. При тази безспорно установена
фактическа обстановка е основателен доводът на ищцата за нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с право от страна на работодателя при процесното уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, като волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ обаче включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е налице, когато се установи, че желанието му е чрез законови допустими средства да постигне една – единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В случая работодателят е променил изискванията за образование за заемане на длъжността „счетоводител” единствено с оглед уволнението на ищцата. Това се установява по несъмнен начин от факта, че след уволнението на ищцата, поради липса на изискуемото образование и специалност, считано от 30.04.2014 г. е назначил на същата длъжност друга служителка, която е със средно специално образование, независимо от поставените от самия работодател изисквания за висше образование и съответна специалност. Без значение е обстоятелството, че трудовият договор с нея е срочен. Сключването на този трудов договор сочи по един несъмнен начин, че изменението от страна на работодателя на изискванията за образование и специалност по никакъв начин не е било свързано с нуждите на работата, а е въведено с оглед уволнението на ищцата.
Ответницата по касационната жалба В. В. К., [населено място], [община], област К., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това допустимо ли е работодателят да въведе допълнителни изисквания за професионална квалификация, наред с уредените в нормативен акт; трябва ли работодателят да доказва необходимостта от въвеждане на такива изисквания; може ли съдът да осъществи контрол върху работодателя при упражняване на това негово право и дали има злоупотреба с право ако въведените изисквания са свързани с характера на работата. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №244 от 05.12.2014 г. по гр. дело №296/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд. Повдигнатите правни въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че въведените от работодателя нови изискванията за образование и специалност са свързани с характера на работата, но въпреки това има злоупотреба с право, защото на същото място веднага е назначена служителка, която също не отговаря на новите изисквания. Работодателят е променил изискванията за образование за заемане на длъжността „счетоводител” единствено с оглед уволнението на ищцата, защото веднага е назначил на същата длъжност друга служителка, която е със средно специално образование, независимо от поставените от самия работодател изисквания за висше образование и съответна специалност.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №244 от 05.12.2014 г. по гр. дело №296/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА СОУ „Х. Б.”, [населено място], област К., да заплати на В. В. К., [населено място], [община], област К., 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.