5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
[населено място], 20.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1992 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С. против решение № 92/13.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 222/2014 г. от състав на Апелативен съд – Б..
Ответникът по касационната жалба Л. Д. Б. оспорва касационната жалба с писмен отговор, а втория ответник по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен. Съдът е приел, че не се оспорва наличието на първите две предпоставки на иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД-качеството на кредитор на ищеца по делото и увреждането на кредитора от сключената между ответниците по иска сделка. Съдът е приел, че увреждащото кредитора, е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.вреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. По въпроса какво представлява знанието за увреждането на кредитора у третите лица, съдът е приел, че ако действието е възмездно както е по настоящото дело, възникването на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето с което той е договарял, да са знаели за увреждането – чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В случая, съдът е приел, че поради отсъствието на родство между страните по сделката не намира приложение презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД и знанието на третото лице трябва да бъде доказано, като доказателствената тежест съобразно процесуалните правила е възложена на ищеца, т.е. на кредитора. Съдът е приел този факт за установен на първо място от показанията на свидетеля по делото – частен съдебен изпълнител, от чиито показания е приел за установено, че вторият ответник е правил справка по изпълнителното дело с длъжник първия ответник около 10 март 2013г., т.е. преди атакуваната сделка и е узнал лично от нея, че за вдигане на възбраната върху имота е необходимо заплащане на такса. Съдът е приел за установено, че ответникът С. е заплатил както таксите по вдигане на възбраната, така и по прекратяване на изпълнителното дело, като от този факт съдът е направил извод, че преди да бъде изповядана продажбата между двамата ответници, вторият ответник е знаел, че имотът е под възбрана за дълг на неговия продавач, т.е. че продавачът има кредитор с неудовлетворено вземане. Съдът е приел, че моментът на узнаване е от значение с оглед приложението в този случай на чл. 135,ал.1 ЗЗД, както и с оглед твърдението на купувачът по сделката не е знаел, че длъжникът продавачът е имал солидарен длъжник по договора за кредит с банката, по чието искане е образувано горното изпълнително дело и че именно другият солидарен длъжник е платил на банката цялото задължение. Съдът е приел, че това обстоятелство се опровергава от данните по делото, тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени двамата длъжници и тъй като наличието на солидарен длъжник по изпълнителното дело е видно от изпълнителния титул, а и от показанията на втория разпитан по делото свидетел – адвокат, съдът е приел за установено, че купувачът по сделката е посетил кантората на съдебния изпълнител, за да плати таксата по вдигане на възбраната, а след като свидетелят адвокат лично е установил наличието на тежест върху имота, е уведомил за това купувачът. Съдът е приел, че към този момент купувачът очевидно е бил наясно, че кредитът към банката е бил погасен /молбата на банката за прекратяване на изпълнителното производство е от 15.02.2013г. / и след като не е бил погасен от първия ответник, то това е станало от друго лице. С оглед и признанието на продавача по сделката, че подробно е запознал втория ответник с плащането на дълга от сестра му, с подписването на предварителния договор и пр. Съдът е приел за установено, че двамата ответници са договаряли при знание, че увреждат кредитор на първия ответник- неговата сестра. Горното обстоятелство съдът е приел за подкрепено от свидетелските показания на частния съдебен изпълнител, от които е установил, че двамата ответници заедно са посетили кантората й, което прави възможна пълната справка по изпълнителното дело в присъствие на длъжника, като съдът е приел, че още преди да са платени разноските по вдигане на възбраната, купувачът е знаел, че продавачът има задължение, че за неговото принудително изпълнение е образувано изпълнително дело, че по това дело е постъпила молба от банката за прекратяването му поради плащане и че наложената възбрана на имота не е вдигната. Съдът е приел също така, че купувачът по сделката е знаел, че продавачът не е платил дълга, което следва от неговия отговор – за да осуети изнасянето му на публична продан.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитите на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочи се правен въпрос в контекста на фактите по делото, може ли от факта на знанието за платен дълг да се изведе презумпция за знанието на третото лице – купувач, за увреждане на третото лице – кредитор, ако купувачът не е знаел кой е платил дълга. Въззивният съд не е направил извод за знанието за увреждане въз основа на презумиране на знанието на купувача, а извел извода си въз основа на обсъждането на свидетелски показания въз основа на свидетелските показания по делото, установяващи знанието за наличието на дълга, без да се позовава на фактите по спора, установяващи или не, кой е платил дълга. В тази връзка, както сочения първи въпрос в изложението, така и втория въпрос, относно свързан с твърдението, че на купувача не му е било съобщено кой е заплатил дълга, са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл по тях.
Третия правен въпрос е свързан с възможността на съда да се обоснове с обясненията на страна-ответник, във връзка с наличието на знание за увреждане по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, при наличието на родствени връзка между страната и ищеца по делото. Този въпрос би бил относим към производството по чл. 288 ГПК, ако съдът бе обосновал своя извод за наличие на знание при предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД само и единствено на обясненията на страната по спора – ответник по делото и продавач по сделката, само въз основа на обясненията на страната, дадени по реда на чл.176 ГПК. В случая, съдът е обосновал своя извод въз основа на всички събрани по делото доказателства – свидетелски показания на частен съдебен изпълнител и свидетел, който е адвокат, а не въз основа на обясненията на страната по делото – продавач по атакуваната сделка, поради което въпросът е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване, още повече, че същите обяснения са обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, в каквато и насока е зададен въпроса.
Петия и шествия правен въпрос касаят доказателствените средства, с които следва да се установи знанието за увреждане при предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и възможността това да се установи със свидетелски показания, както и процесуалното задължение на съда да обсъди свидетелските показания в тази насока, в тяхната съвкупност и противоречия. Така поставени, правните въпрос представляват оплаквания по съществото на спора, свързани с твърдения за необоснованост на съдебното решение, предвид твърдението на касатора, че от свидетелските показания не се установява по категоричен начин знанието за увреждане. Съдът е приел от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства се установява знанието за увреждане, като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД, като проверката на фактите по делото, установени или не от съда, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Необосноваността на съдебното решение не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, касаещи допустимостта на касационното обжалване, а следва да се провери в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, доколкото необосноваността е касационно обжалване по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК.
Съдът не е формирал правни изводи относно това, дали с прехвърлянето на спорния имот се уврежда кредитора, като е приел, че не се оспорва наличието на първите две предпоставки на иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД-качеството на кредитор на ищеца по делото и увреждането на кредитора от сключената между ответниците по иска сделка. Липсата на произнасяне по този въпрос води и до неотносимост на поставения в тази насока правен въпрос, още повече, че във въззивната жалба не са изложени доводи в тази насока, които да водят до задължение на съда за произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба Л. Д. Б. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, в размер на 200 лева, представляващи заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/15.12.2014 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92/13.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 222/2014 г. от състав на Апелативен съд – Б..
ОСЪЖДА С. П. С. съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.2, адв. И. Б. да заплати на Л. Д. Б. съдебен адрес [населено място], [улица], партерен етаж, адв. Г. П. сумата 200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.