О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 243
София 23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 929/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. М. Ц. чрез процесуалния пълномощник адв.Д.П. от АК”В.” е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 578 от 04.11.2014г. по гр.д.№ 881/2014г.
Ответникът РПК „Правда” [населено място] , Р. област е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е отменил решението на Русенския районен съд № 1190 от 22.07.2014г. по гр.д.№ 1185/2014г. и е отхвърлил предявения от М. М. Ц. против РПК „Правда” [населено място] , Р. област отрицателен установителен иск за собственост на ? идеална част от пет недвижими имота в землището на [населено място] : 1. Нива в местността „О.“ с площ от 5.560 дка, представляваща имот № 080361 по плана за земеразделяне на [населено място]; 2. Нива в местността „Бъзънско поле /път/“ с площ от 10.560 дка, представляваща имот № 085144; 3. Нива в местността „Дъбравата“ с площ от 4.301 дка, представляваща имот № 095313; 4. Нива в местността „Дренето“ с площ от 6.871 дка, представляваща имот № 104191 и 5. Нива в местността „Дренето“ с площ от 6,00 дка., представляваща имот № 114002.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси за предпоставките , при които е допустимо да се предяви отрицателен установителен иск и дали е налице правен интерес от този иск, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Въпросите , така както са формулирани не обосновават извод за приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, защото съдът се е съобразил с ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК, на което се позовава касаторката, приел е, че предявеният иск е допустим и го е разгледал, но по същество е направил изводи за неоснователност на иска, защото ищцата е следвало да реализира правата си по друг ред. Следователно липсва противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика, приложима за разглеждания случай по въпросите за допустимостта на предявения иск.
Втората група въпроси за противопоставимостта на придобитите права на сънаследниците при прогласена относителна недействителност на разпореждане със сънаследствен имот на основание чл.76 ЗН и за действието на относителната недействителност и на решенията за възстановяване на запазената част на наследника, също не са разрешени в противоречие със съдебната практика, както поддържа касаторката, каквато не е приложена към изложението за допускане на касационното обжалване. Спецификата на настоящия спор се състои в това, че разпореждането с наследствените имоти от наследника по завещание, е извършено преди вписването на исковата молба, с която М. М. Ц. е предявила иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството и независимо от уважаването на този иск, третите лица запазват правата си, тъй като решението за намаляване на завещателните разпореждания има действие занапред. Направените в този смисъл изводи на съда са в съответствие със съдебната практика по приложението на чл.37 ЗН, която съдът е цитирал и съобразил и според която в тази хипотеза възстановяването на запазената част следва да се извърши с пари. Следователно и второто поддържано основание по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК не е налице.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество , а на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК поисканите с отговора по чл.287 ГПК разноски в размер на 550 лв. , представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.02.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 578 от 04.11.2014г. по гр.д.№ 881/2014г.
ОСЪЖДА М. М. Ц. да заплати на РПК „Правда” [населено място], Р. област сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: