ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 556
София, 23. април 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 810 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 436/01.12.2014 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 618/2014, с което е отменено решение № 382/22.04.2014 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 43/2014, като е прекратен брака по вина на двамата съпрузи, определени са мерки относно родителските права и личните отношения на детето.
Недоволен от решението в частта по вината и мерките относно родителските права е касаторът Д. Й. Р., представляван от адв. Ж. Д. от Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вината при развода за определяне на мерките относно родителските права и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички гласни и писмени доказателства по делото, които (въпроси) са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на противоречие с Постановление № 1/12.11.1974 на ВС по гр. д. № 3/1974.
Ответницата по жалбата К. Т. С., представлявана от адв. В. С. от АК – Велико Търново, я оспорва, като счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, доколкото по делото има данни за извънбрачни връзки на двамата съпрузи, липса на уважение, неразбирателство, включително относно постановените привременни мерки за упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Й., родено на 21.05.2008 г. Като е взел предвид констатациите на приетите в двете инстанции социални доклади, съдът е приел, че двамата родители имат необходимите качества и умения за възпитание на детето, като и в дома на бащата, и в дома на майката е осигурена добра среда за детето, за което до момента са положили еднакви грижи, заявили са желание да отглеждат на детето, което е еднакво привързано и има емоционална връзка с двамата родители. Като е приел за установено, че за нито един от родителите не са налице прояви, които да представляват пречка за предоставяне на родителските права (независимо от дребни провинения на ответника, като неплатени здравни вноски, административни нарушения, освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, наложените му мерки по Закона за защита от домашно насилие, в известна степен е препятствал ищцата да осъществява контакти с детето), въззивният съд е приел, че съществено значение има ниската възраст на детето, поради което майката е по-пригодна да го отглежда, като е взел предвид и т. II, „ж“ П. № 1/12.11.1974, както и интересите на детето и нуждата му от майчина грижа, която не може да бъде заменена от грижите на неговата баба по бащина линия.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички гласни и писмени доказателства по делото, като мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Детето има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като зряла личност, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
На ответницата по касацията К. Т. С. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на № 436/01.12.2014 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 618/2014.
ОСЪЖДА Д. Й. Р. от [населено място] дял, да заплати на К. Т. С. сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.