ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
София, 27.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 274 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А.М. като процесуален представител на Р. С. Л. от [населено място], област С., срещу въззивното решение на СГС от 30.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 4340/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р. Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 30.VІІ.2014г. СГС е потвърдил решението на СРС от 25.І.2013г. по гр.д. № 31877/2012г., с което са отхвърлени предявените от Р. Ст. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че е налице основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ за уволнението на ищеца от длъжността началник отдел „Логистични решения” – липса на качество владеене на английски език в необходимата и достатъчна степен, за да може да изпълнява задълженията си, по – конкретно свързаните с воденето на преговори и осъществяване на контакти с чуждестранни клиенти и партньори. Липсата на познания по английски език на необходимото ниво, установено със свидетелски показания и експертно заключение, е трайно и обективно състояние, препятстващо възможността на ищеца за ефектично изпълнение на задълженията му, и е в причинна връзка с неизпълнението им. Прието е, че наличието/липсата на предизвестие не рефлектира върху законността на уволнението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на Р. Ст. Л., представено след дадено му от въззивния съд указание, са изложени съображения за неправилност на атакуваното решение, тъй като: уволнителната заповед била издадена единствено върху твърденията на работодателя и на свидетелски показания на негови работници, явно заинтересовани от изхода на делото като зависими от работодателя си; работейки при ответника, ищецът бил сключвал безброй договори, изискващи именно владеенето на немски език в степен за водени преговори; основанието за освобождаването от работа не било установено – не били установени трите елемента, съдържащи се в чл.328 ал.1 т.5 КТ, то по-скоро сочело дисциплинарно нарушение. Сочи се практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В разглеждания случай касаторът не е релевирал материлноправните и/или процесуалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили решаващите му изводи по спора. Кратките съображения в изложението на Л. обективират неговата преценка на събраните по делото доказателства и че те не могат да формират извод за наличие на основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество. Тези съображения, обаче, представляват оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предвидено в чл.6 ГПК, непосочването от касатора на правните въпроси от значение за изхода на спора по делото, по които се е произнесъл въззивният съд, е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГТК с т.1 от ТР № 1/2009г. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба по договор за правна защита и съдействие от 28.ХІ.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-в въззивен граждански състав, № 5834 от 30.VІІ.2014г. по гр.д № 4340/2013г.
ОСЪЖДА Р. С. Л. от [населено място], област С., да заплати на [фирма] С. 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: