2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 1715/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Б. Ц. М. и В. Ц. М. против решение № 1863 от 10. 10. 2014 г. по гр. д. № 2215/2014 г. на Софийския апелативен съд, 7 с-в. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, разглеждането на които ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Ц. В. М. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Със същото апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение в частта, с което е уважен предявеният от Ц. В. М. против Б. Ц. М. и В. Ц. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС и посочените ответници са осъдени да предадат на ищеца владението върху собствения му недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], бл. 313-1, във вх. А, на ІІІ етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 92, 85 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 и таванско помещение № 1. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е собственик на апартамента на основание договор за дарение от 2. 07. 1997 г., сключен с н.а. № 195/1997 г. по описа на СРС, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху същия без основание, тъй като с одобреното от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК /отм./ ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата и ненавършилите пълнолетие деца до навършване на пълнолетие от всяко от децата.
От изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извеждат следните правни въпроси: а/. има ли право бившата съпруга, на която е предоставено за ползване семейното жилище лична собственост на единия съпруг до навършване пълнолетие на децата или до сключване от същата на граждански брак, да продължи да ползва семейното жилище и след навършване пълнолетие на децата, ако не е сключила друг граждански брак; б/. длъжен ли е съдът да се произнесе по основателността на всички посочени от ответниците по иск по чл. 108 ЗС основания за ползване на вещта, в случая – по довода им за упражнявана фактическа власт върху жилището на правно основание – съгласие от майка им, чието право на ползване не е погасено. Твърди се, че разглеждането на посочените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разглеждането на така поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона. Формулировката на разпоредбите на чл. 107 СК /отм./, съотв. 56 СК /2009 г./, както и на чл. 236 ГПК е ясна, конкретна, разбираема и не предпоставя противоречивото им тълкуване. Според цитираните материалноправни норми, при развод семейното жилище, което е лична собственост на единия съпруг, може да се предостави за ползване на другия съпруг само, ако от брака има ненавършили пълнолетие деца и докато същият упражнява родителските права върху децата. Според процесуалноправната норма, при постановяване на решението съдът следва да обсъди всички относими към спора възражения на ответника.
От друга страна, по прилагането на тези норми има създадена обилна съдебна практика /задължителна и незадължителна/, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и която приема по първия въпрос, че при развод срокът за предоставяне на семейното жилище, което е лична собственост на единия съпруг, на другия съпруг и ненавършилите пълнолетие деца, не може да е по-дълъг от навършване на пълнолетие от всяко от децата, а по процесуалноправния – че по иск за собственост съдът следва да обсъди и прецени направените от ответника възражения за наличие на противопоставими на ищеца основания за упражняване на фактическа власт върху вещта, чиято ревандикация се иска.
Поради липса на посоченото от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалба общо сумата 500 лв. /всеки от тях по 250 лв./ разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1863 от 10. 10. 2014 г. по гр. д. № 2215/2014 г. на Софийския апелативен съд, 7 с-в.
ОСЪЖДА Б. Ц. М. и В. Ц. М. да заплатят по 250 лв. всеки от тях на Ц. В. М. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: