О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 29.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7377 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Д., против решение № 5713 от 25 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 6556 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 525 от 20 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 15563 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отмяна на уволнението на Д. Б. К. от [населено място], за възстановяването на К. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да й заплати 15116,28 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 1 март – 1 септември 2011 г., и в полза на К. са присъдени разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържат неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изтъква се, че съдът не е кредитирал свидетелски показания, които са имали отношение към мотивите на комисията по подбора. Подчертано е, че ищцата, заемала единствена щатна длъжност, при подбора е получила най-ниска оценка, като съображенията за тази оценка по критерия „оценка за работата”, са дадени в показанията на посочения свидетел. Тъй като е премахната единствената щатна бройка, и проведеният от работодателя подбор е бил в интерес на ищцата, дори и проведеният подбор да съдържа пороци (каквито касаторът оспорва да има), то той не е основание за отмяна на уволнението, тъй като в конкретния случай именно този служител е щял да бъде отстранен от работа поради премахването на единствената щатна бройка „старши асортимент мениджър”. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа искане за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата Д. Б. К. от [населено място] в отговор на касационната жалба заема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
В. съд приема незаконността на атакуваното уволнение, като взема предвид проведения подбор и неустановяането по делото от страна на работодателя, че приетите от него оценки по законовите критерии на чл. 329 КТ отговарят на действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Изтъква се, че в протокола за подбор не са изложени мотиви за определяне на оценките по отделните показатели, които да обосновават оценката на ищцата. В тази връзка се сочи заключение на съдебна експертиза, според която е налице несъответствие между притежаваните от преценяваните работници образование по съответната специалност, степен на образование и допълнителна професионална квалификация, и дадените на преценяваните служители оценки, като за длъжността „асортимент мениджър” в длъжностната характеристика се изисква завършено образование с икономическа насоченост, а не е установено, че всички осем служители, получили най-високата оценка, са притежавали такова образование, което само по себе си води до незаконосъобразност на извършения подбор. Сочи се още, че не е ясно как е определена оценката на ищцата по критерия „оценка на работата” и въз основа на какви данни от комисията е прието, че ищцата има по-ниска степен на мотивация и ангажираност към работния процес. За сведенията от свидетеля М. е прието, че макар да има преки впечатления от работата на ищцата, в неговите показания се акцентира върху пропуските на ищцата при спазването на трудовата дисциплина, без да е посочено как това се е отразило върху работния процес, работното поведение, съобразено с фирмената стратегия и планове, ориентацията към клиента и пр. показатели, заложени този критерий, а сведенията по показателя „работа в екип” също не установяват мотиви за оценката, понеже липсва съпоставка по този показател с останалите служители.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
На първо място се пита какви са доказателствените средства, с които се установяват действителните качества на служителите, които са участвали в подбора по чл. 329 КТ. Твърди се, че въззивният съд е нарушил задължителната съдебна практика по този въпрос, намерила израз в ТР № 3/2011 г., в което се приема, че за установяване на законосъобразността на подбора са допустими всякакви доказателства. Твърди се в тази връзка, че съдът не е кредитирал свидетелски показания, тъй като те не се подкрепяли от протокола за подбор, в който липсвали мотиви за поставените оценки. Макар обвързващото тълкуване да приема, че оценяването и мотивите на комисията по подбора не е необходимо да са обективирани в писмен документ, както се поддържа от касатора, въззивният съд е приел съвсем различно разрешение от това, което касаторът сочи. В обжалваното решение е заключено, че в протокола за подбор липсват мотиви по определяне на оценките по отделните показатели и са посочени примери както относно професионалната квалификация, така и по отношение на работата на служителите. Именно в тази връзка са посочени свидетелските показания на св. М., като съдът е подчертал, че неговите сведения касаят само поведението на ищцата, относимо към основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Ето защо съдът не е отрекъл основното положение за допустимостта на всякакви доказателствени средства с оглед доказването на законосъобразността на подбора при съответното оспорване, поради което и правният въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
По изложените съображения касационният съд приема и втория въпрос за недаващ основание за допускане на касационното обжалване. Пита се възможно ли е действителните качества на служителите да се доказват със свидетелски показания, без да е нужно мотивите на комисията осъществила подбора, да бъдат обективирани в писмен документ. Отговорът на въпроса е явно положителен, както е приел и въззивният съд, но свидетелските показания са възприети като даващи сведения само за част от поведението на ищцата и то не това, което се оценява по смисъла на чл. 329 КТ.
На последно място се пита – в предприятие, в което се съкращава единствената щатна бройка, работодателят няма задължение да извършва подбор по чл. 329 КТ, но ако все пак такъв е извършен, може ли именно подборът да е основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, при положение, че той е довел до отстраняването на служителя, заемал тази единствена бройка. Касаторът твърди, че по този въпрос се налага тълкуване от ВКС в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случаите, когато се съкращава щата за единствена щатна длъжност, както е в разглеждания случай, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, заемащ длъжността, се предхожда от подбор по преценка на работодателя – работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ длъжността, или да направи подбор между него и друг или други, заемащ/и близка или сходна длъжност. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. Тези основни разбирания са възприети от ВКС в цитираното ТР. В задължителната практика на ВКС са разгледани и въпроси като настоящия. Например в решение № 319 по гр.д. № 437/2012 г., ІІІ г.о., ВКС обвързващо приема, че при съкращение в щата работодателят има задължение да извърши подбор в два случая – когато премахва част от бройките за една длъжност и когато се възползва от правото на подбор. С оглед посочената задължителна съдебна практика следва да се приеме, че отговорът на поставения въпрос е положителен, каквото е и даденото от въззивния съд разрешение. Ето защо касационното обжалване не следва да се допуска във връзка и с този поставен проблем.
Ответницата К. претендира присъждане на сторени пред касационния съд разноски, за което представя разписка за получени суми от адв. Й. Н., но към нея не е приложен договор за правна защита и съдействие между адвоката и ответницата, удостоверяващ договарянето на посочената сума, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5713 от 25 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 6556 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: