О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1659 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. С. М. от [населено място], област С., и П. С. М. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. П., против определение № 438 от 5 февруари 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 283 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г., с което е потвърдено протоколно определение от 12 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 17926 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. за прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не съществува пречка след влизането в сила на решението за изнасяне на имот на публична продан единият от съсобствениците да прехвърли притежаваната от него идеална част от имота на трети лица. Заявява се още, че решението за изнасянето на имота на публична продан е влязло в сила през 2001 г. и до момента никой от съделителите не е поискал решението да бъде приведено в изпълнение, като в тази връзка се поддържа, че правото на всеки от съделителите да иска да се приведе в изпълнение решението на районния съд се погасява с изтичането на 5 години от влизането в сила на решението, като аргумент за това се черпи от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се търси допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът С. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. А., в отговор на частната касационна жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
С определението си въззивният съд приема, че частните жалбоподатели са правоприемници (по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане) на съделителя Д. С. М. след приключване на делото за делба. В. съд изтъква, че постановеното решение за изнасяне на имота на публична продан формира сила на пресъдено нещо относно способа, по който следва да се извърши прекратяването на съсобствеността, и това решение обвързва и правоприемниците на съделителите на основание чл. 298, ал. 2 ГПК. В случая не се установява правоприемниците да изтъкват нови факти и обстоятелства, които да не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, та да могат да водят ново дело за делба по отношение на същия имот.
К. съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поддържа, че следва да се даде отговор на въпросите допустимо ли е един от съделителите по дело за делба, което е приключило с влязло в сила решение за изнасяне на публична продан на недвижимия имот да прехвърли своята идеална част на трето лице и погасява ли се правото да се иска публична продан след изтичането на пет години от влизането в сила на решението, с което е постановено изнасяне на публична продан.
На първо място, въззивният съд не е отрекъл правото на съделител да прехвърли своята част от делбения имот дори и след като делбеното дело е приключило с решение за изнасянето на делбения имот на публична продан. Напротив – прието е, че частните жалбоподатели са правоприемници на съделител, поради което по отношение на тях се проявява силата на решението съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Ето защо отговорът на правния въпрос е ясен и не се нуждае от изрично тълкуване от ВКС при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос изобщо не е бил поставян от частните жалбоподатели в процеса. Още с отговора на исковата молба ответникът С. М. е заявил становище за недопустимост на предявения иск, тъй като същият имот е бил предмет на дело за делба и е бил издаден изпълнителен лист за изнасянето му на публична продан. Становището на частните жалбоподатели по това твърдение се е изразило в заявяване, че не са наследници на съделителя Д. М., а са негови правоприемници по силата на прехвърлителна сделка (така в изявлението на процесуалния представител на частните жалбоподатели в откритото съдебно заседание от 12 декември 2014 г. по гр.д. № 17926/2013 г. на районния съд в [населено място]). Липсва заявяване, а оттам – и преценка на съда, дали правото да се иска публична продан при влязло в сила съдебно решение в този смисъл се погасява по давност.
Без внимание от страна на частните жалбоподатели е останал основният довод на съда – нов иск за делба би бил допустим в хипотезата на правоприемство на страната на някой от съделителите след влизането в сила на решението по извършване на делбата само в случай, че правоприемниците посочат нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо. В заключение, тъй като не са поставени правни въпроси по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 438 от 5 февруари 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 283 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: