4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6728 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] чрез процесуалния й представител адв. Г. Г., против въззивното решение № 183 от 24 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г., с което е отменено решение № 343 от 15 май 2014 г., постановено по гр.д. № 1722/2013 г. по описа на районния съд в гр. Шумен и вместо него е признато за незаконно уволнението на Г. А. М. от [населено място], М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Р. и. м.” в [населено място], и общината е осъдена да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 6938,46 лева и лихвата от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържат неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се изтъква недопустимо произнасяне на съда по законосъобразността на проведен конкурс. Сочи се, че всички действия по подготовката за сключване на трудово правоотношение, възникващо от конкурс, изразяващи се в обявяването му, участието в него, провеждането му и обявяването на резултатите, не могат да бъдат оспорвани по съдебен ред и произнасянето на съда по подобно оспорване е недопустимо. Подчертава се, че при оспорване на уволнение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ съдът извършва проверка само на наличието на законовите изисквания за провеждането на конкурса, без да се засягат въпроси по преценка на качествата на кандидатите и класирането им. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа искане за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът Г. А. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. И., в отговор на касационната жалба заема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
В. съд в обжалваното решение изрично сочи, че решението на комисията по провеждане на конкурса не е предмет на съдебна проверка, тъй като преценката й за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност, както и че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът извършва проверка само доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в КТ. С решенето си въззивният съд приема уволнението на ищеца за незаконосъобразно като подлага на преценка изискванията за заемане на длъжността, императивно предвидени в ЗКН – завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление история, археология, етнология, и приема, че спечелилият кандидат притежава образователно-квалификационна степен „магистър” и е с призната квалификация „учител по история и география”, като тази професия е в професионалното направление „педагогика на обучението по история и география”, а не в професионалното направление „история и археология” в област на висше образование „хуманитарни”.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, независимо от подчертаването на касатора, че съдът се е произнесъл по „горепосочения материалноправен и процесуален въпрос”, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно задължителните критерии, описани от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., не се поставя. Касаторът твърди, че съдът е извършил косвен съдебен контрол върху проведения конкурс, а легитимирани по иска по чл. 357 КТ са лицата, между които възниква трудово правоотношение – работодателят, обявил конкурса, провел го е и е обявил резултатите по него, и класираното на първо място лице. Описани са още хипотезите, в които е допустимо да се оспорва конкурс и редът за това. Посочени в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са две определения на ВКС. Първото от тях, постановено в процедурата по чл. 288 ГПК (определение № 612 по гр.д. № 1155/2012 г., ІV г.о.) не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор. Второто от посочените определения (определение № 404 по ч.гр.д. № 343/2012 г., ІV г.о.), макар и постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, и при допуснато касационно обжалване на въззивно определение, което по принцип би обосновало съобразяването на дадени с него разрешения по допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснява въпросите следва ли да бъде разгледан иск (жалба) по реда на трудовите спорове, когато той касае започната, но незавършила процедура по провеждане на конкурс за заемане на длъжност; при провеждане на такъв конкурс, кметът на общината като административен орган ли действа или като работодател, набиращ персонал за длъжността, предвидена за заемане с конкурс; заповедта, с която се прекратява и отменя конкурса, явява ли се административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК. Явно е, че нито един от разрешените в това второ определение въпроси не е включен в спора в настоящото производство, поради което, дори и касаторът да бе посочил правен въпрос съобразно критериите на посоченото ТР, то представената от него съдебна практика не би обосновала допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не обосновава и другата поддържана от него хипотеза – по твърдението за противоречиво разрешаван въпрос касаторът не е представил влязла в сила съдебна практика, което по силата на т. 3 на соченото ТР е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Като цяло дадените от въззивния съд разрешения са съответни на трайното разбиране в съдебната практика за това, че в процеса по оспорването на уволнение, осъществено на основание чл. 325, т. 8 КТ правнорелевантното обстоятелство е валидността на проведения конкурс. Ясно е, че съдът не е орган, който може да подбира кандидатите за заемане на длъжността, а е властен единствено да провери дали комисията в работата си се е ръководила от утвърдените правила, осигурена ли е равна възможност на кандидатите за участие и законно ли е процедирано като цяло, и в тази връзка дали подалите заявление за участие в конкурса кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността. В заключение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, заплатени по договор за правна защита и съдействие, в размер на 800 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 183 от 24 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г.
ОСЪЖДА [община], ЕИК [ЕГН], да заплати на Г. А. М., с адрес в [населено място], [улица], ап. , сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: